Красиви момичета

— Не и ако го правиш всеки ден.

Рик нямаше какво да отговори.

— Когато бяха на публично място, винаги я докосваше — галеше косата ѝ, държеше я за ръка, целуваше я по бузата. Не беше мило. А зловещо.

— Виж — Рик използва дипломатичния си тон, — може би ѝ е харесвало да получава такова внимание. Искам да кажа, че в края на краищата се е омъжила за него и са живели заедно почти двайсет години.

— По-скоро се е предала.

— На…?

— На погрешния тип.

— Което значи…?

— Някой, с който не може да бъде страстна до полуда и няма да се притеснява, че ще избяга и ще я остави. Той беше безопасен, защото тя никога не би му се отдала истински.

— Не знам, скъпа. Близо двайсет години са доста време, за да останеш с мъж, когото не харесваш.

Лидия си спомни колко опустошена изглеждаше Клеър на гробището. Определено скърбеше. Като помисли обаче, сестра ѝ винаги се държеше така, както хората очакваха от нея, и това не беше двуличие, а чувство за самосъхранение.

— Едно време, когато бях слаба и красива, момчета като Пол постоянно се навъртаха наоколо — поде Лидия. — Забавлявах се, шегувах се с тях. Използвах ги и те ми позволяваха, понеже фактът, че са край мен, означаваше, че не са загубеняци.

— По дяволите, скъпа. Това е грубо.

— Ама е самата истина. Съжалявам, че съм пряма, но момичетата не харесват отрепки. Особено красивите момичета, защото не виждат нищо по-различно в тях. Момчета ги задяват непрекъснато. Винаги когато вървят по улицата, поръчват си кафе или просто стоят на някой ъгъл, ще мине някакъв идиот и ще изкоментира колко са красиви. Те се усмихват, понеже така е по-лесно, вместо да му кажат да върви да се шиба. И по-безопасно, защото ако мъж отреже жена, тя се прибира у дома и плаче няколко дни. Ако жена отреже мъж, той може да я изнасили и убие.

— Надявам се да не си дала на Дий този отличен съвет.

— Съвсем скоро ще научи всичко сама. — Лидия все още помнеше какво беше да бъде фронтмен на бандата. Мъжете се биеха за привилегията да ѝ угодят. Никога не ѝ се налагаше да си отваря сама вратата. Нито да си купува питиета, трева или дрога. Просто казваше, че иска нещо, и то ѝ се поднасяше, преди да успее да довърши изречението.

— Красива ли си, светът би спрял заради теб — каза на Рик. — Затова жените харчат милиарди за лицата си. Непрестанно са център на внимание. Всеки иска да е около тях просто защото са атрактивни. Техните шеги са по-забавни. Животът им е по-хубав. И тогава внезапно се сдобиват с торбички под очите или трупват някое килце в повече и на никого не му пука вече за тях. Престават да съществуват.

— Не жалиш боята, за да изрисуваш куп хора.

— Виждал ли си как в гимназията заключват някое хлапе в шкафче? Или обръщат таблата с обяда в ръцете му и я събарят на пода?

Рик не каза нищо, вероятно защото той беше онзи, тероризирал горкото дете.

— Представи си, че това хлапе излиза с кралицата на красотата. Така стояха нещата, когато Пол започна да се среща с Клеър. Определено човек можеше да забележи какво получава той, въпросът бе какво получаваше тя.