Красиви момичета

Минаха няколко минути. Най-накрая полицаят пусна мишката. Отново се облегна назад. Подръпна мустака си.

— Иска ми се да ви кажа, че не съм виждал такова нещо, но ако трябва да бъда честен, виждал съм по-лошо.

— Не мога да повярвам… — Клеър не бе в състояние да произнесе това, на което не можеше да повярва.

— Чуйте ме, госпожо, знам, че е шокиращо за вас. Повярвайте ми. Първия път, в който се сблъсках с подобно нещо, не можах да спя седмици наред, макар да знаех, че е фалшиво.

Клеър усети как сърцето ѝ подскочи.

— Фалшиво ли е?

— Ами да. — Капитанът я гледаше с полуусмивка на лицето. — Нарича се снъф порно. Не е истинско.

— Сигурен ли сте?

Мейхю обърна монитора, за да вижда и тя. Сцена от един от филмите беше застинала на екрана. Мъжът посочи:

— Забелязвате ли тази сянка тук? Това е връзката към фишека. Знаете ли какво е фишек?

Клеър поклати глава.

— Холивудски трик. Прилича на малък балон, напълнен с фалшива кръв. Крият ги в дрехите или ги залепят на гърба. Лошият се появява и те гръмва или, както е в случая, те посича с мачете, а някой, който е извън кадър, натиска бутон, фишекът експлодира и кръвта се излива. — Мейхю проследи с пръст сянката от едната страна на жената. — Тази черна линия тук е жицата, свързана с фишека. Вече ги задействат с дистанционно, но предполагам, че това е нискобюджетна продукция…

— Не разбирам.

— Фалшиво е. Дори не е добър фалшификат.

— Ама момичето…

— Да, знам какво си мислите. Прилича много на Ана Килпатрик.

Клеър въобще не си го беше помисляла, ала сега, след като Мейхю го спомена, приликата действително беше обезпокоителна.

— Вижте — продължи капитанът, — знам за миналото ви. За сестра ви.

Усети, че я заливат горещи вълни.

— Ако имах сестра, която е изчезнала по този начин, вероятно също щях да правя подобни прибързани заключения.

— Не това е, което… — Клеър млъкна. Трябваше да изглежда спокойна. — Това няма нищо общо със сестра ми.

— Видели сте момичето от филма и сте си помислили: кестенява коса, кафяви очи, млада, красива. Сигурно е Ана Килпатрик.

Очите на Клеър се насочиха към застиналия образ на екрана. Как беше възможно да не забележи? Всеки път, в който капитанът изричаше името, приликата ставаше все по-очевидна.

— Госпожо Скот, ще бъда честен с вас, защото ви съчувствам. — Мъжът потупа бюрото си с ръка. — Наистина ви съчувствам.

Клеър му кимна, за да продължи.

— Това, което ще ви кажа, трябва да си остане между нас, става ли? Не бива да казвате на никого.

Тя кимна отново.

— Ана Килпатрик. — Мейхю бавно заклати глава. — Намерили са кръв в колата ѝ. Много кръв. Знаете какво имам предвид, нали? Кръв, от която човек се нуждае, за да бъде жив.

— Мъртва ли е? — Клеър усети неимоверна тежест в гърдите си. Осъзна, че някъде дълбоко в себе си се надяваше момичето да е живо.

— Госпожо Скот, наистина съжалявам за загубата ви. Съжалявам и че сте видели тази страна на съпруга си. Мъжете са прасета. Повярвайте на едно прасе, което е наясно. — Мейхю се опита да се усмихне. — Мъжете може и да гледат някои хардкор простотии, извинете ме за израза, това обаче не означава, че си падат по тях и че искат да ги приложат на практика. Подобни филми могат да се открият навсякъде в интернет. Щом не става въпрос за деца, е легално. И отвратително. Но затова е интернет, нали?