Балтазар [bg]

И после, докато я целувал, промълвил нещо толкова смешно, че смехът и сълзите се слели в съзнанието й, превърнали се в смесица от качества, на които трудно се устоява. „За бога!“ — извикала тя, след като решила да се прави на вбесена. Той обаче я изпреварил, оказал се доста бърз. Изненадал я, докато умът й дремел, така да се каже. „Не искаше ли да се любим? О, значи съм сбъркал.“ Тя го изгледала, малко обезкуражена от престореното покаяние, което доловила в гласа му. „Не, разбира се, че не. Всъщност да.“ Нещо у нея повторило настойчиво: „Да, да.“ Защо не, една връзка без последици — нещо толкова просто: скачаш в платноходката и изчезваш навътре в морето. „Глупак!“ — изкрещяла тя и неочаквано дори за себе си се разсмяла. Завоевание чрез нахалство, така ли? И аз не знам. Само ти излагам собствената си версия.

По-късно тя бе обяснила всичко това, твърдейки, че за него сексът стоял най-близо до смеха — нещо, напълно лишено от претенциозност, нито свято, нито скверно. Самият Пърсуордън бе написал някъде, че според него сексът е смешен, зловещ и божествен — трите в едно. Ала тя все пак не успяла да проумее тази случка, да я дефинира за себе си, защото, когато му подхвърлила „Ти си безнадеждно разюздан, също като мен“, той ужасно се разсърдил и й отвърнал гневно: „Глупачка, ти си само една дребна чиновническа душица. За онези, които обичат поезия, няма такова понятие като свободен стих.“ Тя обаче не го разбрала.

„О, престани да се държиш като префърцунена благочестивка, която всички трябва да обсипваме с лицемерното си възхищение“ — срязал я той. А в дневника си бе добавил сухо: „Пламъкът на личността привлича нощните пеперуди. Привлича и вампирите. Творците трябва да помнят това и да внимават.“ После се изправил пред огледалото и най-грубиянски се напсувал, като хамалин, заради собственото си прегрешение, заради проявата на слабост, която му бе докарала единственото нещо, което го отегчаваше до смърт — нова интимна връзка. Но в заспалото й лице той видял и детето, което още живеело у Жюстин, „калцирания отпечатък от папрат във варовика“. Представил си как е изглеждала през първата си любовна нощ — с несресана, разпиляна върху възглавницата коса, като разрошена черна гълъбица, с тънки като филизи пръсти и горещи устни, вдишващи ефира на съня; топлото й тяло — като току-що изваден от фурната сладкиш. „О, по дяволите!“ — извикал на глас.