Нощна сянка [bg]

Гражданите на Мисълам все още се криеха, когато на площада с гръм и трясък пристигнаха Корбет и Ранулф. Придружаваха ги Скроуп и останалата част от свитата му. Хората на Скроуп носеха дълги овални щитове, които бяха взели от оръжейния склад в имението. Корбет и спътниците му слязоха от конете си и се скриха зад щитовете, а свитата образува защитна преграда около тях. Корбет надзърна над стената от щитове и видя два трупа. Единият лежеше на земята в локва кръв, а другият беше прикован в страховита поза към вратата на кръчмата. Кралският пратеник нареди на хората да задържат преградата от щитове и се провикна към Чансън и останалите да укротят конете. Скроуп беше извън кожата си от ярост и свирепо се оглеждаше наоколо. На един прозорец се беше показал Клейпоул. Кметът им махаше оживено.

— Колко? — изрева Скроуп.

Клейпоул вдигна три пръста.

— Тук са Вавасур и Мътуорт — съобщи един от хората на Скроуп, който явно беше надарен с остро зрение.

— Робърт де Скот също е мъртъв — понесе се гласът на Клейпоул през площада.

Скроуп изреди цял куп ругатни. Корбет не му обърна внимание. Вместо това кралският пратеник се взря във входа на „Райските двери“, а после обхвана с поглед целия площад. Не можеше да не се възхити на ловкостта на убиеца. Тук един опитен стрелец можеше да се придвижи и да се скрие с лекота. Кралският пратеник огледа внимателно пустите входове на къщите, тъмните улички и канавките. Убиецът можеше да се спотайва на всяко едно от тези места или пък в някоя от високите четириетажни къщи — в таванските им стаички, зад тесните им прозорци или корнизите по покривите им. Въпреки всичко Корбет имаше усещането, че Сагитариус няма да нападне отново. Беше минало доста време и вече беше твърде опасно. Всяко движение или проблясък можеше да издаде убиеца. Сагитариус обаче беше потънал в мрака, възползвайки се от страха, завладял хората.