Нефритеният трон [bg]

Ферис стоеше притеснено в дъното на стълбата към драконовата палуба и го чакаше. При вида му Лорънс забърза крачка, макар че все още накуцваше.

— Сър — каза Ферис, — не знаех какво да направя. Той разговаря цяла сутрин с Темерер, а не разбираме за какво.

Лорънс се забърза по стъпалата и завари Юнсин в едно кресло на палубата да разговаря с Темерер на китайски. Принцът говореше бавно и високо, изговаряше внимателно всяка дума и поправяше изговора на Темерер. Беше донесъл хартия, на която бе изрисувал няколко от странните им букви. Темерер изглеждаше във възторг. Вниманието му бе ангажирано изцяло, върхът на опашката му потрепваше напред-назад във въздуха, както когато се вълнуваше.

— Лорънс, виж, това е „дракон“ на тяхното писмо — каза той, когато го видя.

Лорънс погледна рисунката чинно, но без интерес. Тя му приличаше на следите, оставени в пясъка след отлив, дори след като Темерер му посочи онази част от символа, която изобразяваше драконовите криле и тялото.

— Една буква ли имат за цялата дума? — попита невярващо Лорънс. — Как се чете?

— Произнася се „лун“ — отвърна Темерер — като моето китайско име Лун Тиен Сян. „Тиен“ значи Селестиал — добави с гордост и посочи друг символ.

Юнсин ги наблюдаваше, без на лицето му да се появи каквато и да е емоция, но на Лорънс му се стори, че в очите му вижда триумфиращо изражение.

— Радвам се, че имаш такова приятно занимание — каза Лорънс на Темерер, после се обърна към Юнсин, поклони се и заговори без покана. — Много сте любезен, сър, да си създавате толкова главоболия.

Юнсин отговори сухо:

— Смятам го за свой дълг. Изучаването на класиците е пътят към разума.

Държанието му не можеше да се определи като дружелюбно, но щом бе избрал да прекрачи границата и да говори с Темерер, Лорънс го прие за равнозначно на официална визита и имаше оправдание да започне разговор. На Юнсин може и да не му харесваше, но това не го възпря от нови посещения. Той започна да идва всяка сутрин на палубата, да дава на Темерер уроци по езика и да засища апетита му за нови примери на китайската литература.

Отначало Лорънс се дразнеше на тези явни опити да спечелят благоволението на Темерер, но драконът изглеждаше много по-ведър, отколкото когато се раздели с Максимус и Лили. Дори да не харесваше новия му приятел, Лорънс не можеше да се противи на шанса му за толкова много интелектуални занимания, когато раната му все още го принуждаваше да не напуска палубата. Щом Юнсин вярваше, че лоялността на Темерер може да бъде разколебана от някакви си ориенталски примамки, негова воля. Лорънс нямаше и капка съмнение.