Нефритеният трон [bg]

На сутринта Лорънс развеселено подочу как той прочете лекция на курсантите за нуждата да се държиш цивилизовано на маса, а не да седиш като пън. Лорънс заподозря, че дори ги е научил на няколко анекдота, защото по време на вечерята поглеждаше многозначително ту един, ту друг. Набелязаният бързо гаврътваше виното си и започваше да разказва история, твърде невероятна за офицер в такава крехка възраст.

Сун Кай придружаваше Лиу Бао, но, също както преди, се държеше като наблюдател, вместо като гост. Лиу Бао обаче не демонстрираше подобна сдържаност и бе дошъл чисто и просто да прекара приятно, макар че прояви силна воля, като отказа печеното прасе сукалче, лъснало от масло и сметана. Никой от двамата не отказа допълнителна порция и Лиу Бао шумно похвали хрупкавата златиста гъска. Тя бе чудесен екземпляр, купен от Мадейра специално за случая, и бе останала охранена до деня на смъртта си, за разлика от обичайното пилешко, с които се хранеха на кораба.

Напъните на офицерите да са цивилизовани също имаха ефект, колкото и непохватни да бяха някои от по-младите мъже. Лиу Бао се смееше силно и лесно и също сподели много интересни истории, повечето — за ловни злополуки. Само преводачът не беше доволен, защото го засипаха с работа от всички краища на масата, като го караха да превключва от английски на китайски и обратно. От самото начало атмосферата бе коренно различна, напълно дружелюбна.

Сун Кай остана тих. Слушаше повече и говореше по-малко. Лорънс не можеше да прецени дали му е приятно. Той се хранеше умерено и пиеше съвсем малко, въпреки че Лиу Бао, на когото никак не му липсваше апетит, от време на време го гълчеше добродушно и пълнеше чашата му до ръба. След като тържествено внесоха големия коледен пудинг, ръкопляскаха дружно и го разрязаха, сервираха и изядоха, Лиу Бао се обърна и му каза: