Така го правят в Чикаго [bg]

— В смисъл?

— Тя каза, че възприемате нещата по различен начин.

— Като мъж?

— Не, като човек. Когато става въпрос за сексуално насилие и неандерталско мислене, жените не отстъпват първото място, повярвайте ми.

— Наистина ли?

— Синдромът „тя си го е търсила“, който се подхранва от поколения жени — поясни Рейчъл. — Прехвърлят го помежду си, но същевременно си мислят: „Ето докъде мога да стигна, ако е рекъл Господ.“ Не ме карайте да се задълбочавам на тази тема, защото ми предстои да изнеса беседа. Беше ми приятно, че се запознахме.

В следващия миг изчезна, потънала в кикота на тълпа жени, които искаха да привлекат вниманието й. Аз взех чаша уиски от бара и се насочих към Никол.

— Какво мислиш за нашата председателка?

Даян Линдзи се появи от лявата ми страна, притисна се в мен и сложи ръка на рамото ми. Ако Рейчъл Суенсън изглеждаше добре (а тя наистина изглеждаше добре), то Даян беше направо ослепителна. Беше облечена в кремава рокля от полупрозрачна коприна, която не прикриваше почти нищо. Под нея ясно се открояваше тялото й — живо и стегнато. Харесах начина, по който говори и се докосва до мен, сякаш бяхме сами в огромната зала. Или единствените, които имаха значение. Най-много ми хареса ароматът, който се излъчваше от нея.

— Тя е съдия, така ли? — рекох.

— Да. И изглежда доста добре.

— Щом казваш.

— И ти можеш да го кажеш, Кели. Не е грях. Между другото, изглеждаш страхотно в смокинг.

— Благодаря. Работила ли си някога с тази група?

— Ти си близък с Никол Андрюс, нали?

— Да.

— Не ти ли е споменавала за проекта ми?

Започнахме да си пробиваме път през навалицата.

— Какъв проект?

— Интервюирам жертви на сексуално насилие от името на Асоциацията. Документирам техните разкази. Само аз, жертвата и камерата.

— Кой може да гледа тези интервюта?

— Само жертвата и изрично посочени от нея хора. Понякога това се превръща в един особен катарзис. Те искат да се освободят от кошмара, да го споделят с някого.

— Казваш „понякога“. А в останалите случаи?

— В останалите случаи искат да ги гледат други жени. Да видят и чуят случилото се с тях. Да си извлекат поуки.

— Ясно. Колко такива интервюта си направила?

— Повече от триста. Седемстотин часа записи.

— Интересни ли са?

— Би могло да се каже.

— В смисъл?

Даян спря и внимателно ме огледа.

— Наистина ли те интересува?

— Вече те попитах.

Тя се насочи към дългия бар, изчака хората наоколо да се разпръснат и продължи:

— Между другото, разполагам с три записа, на които жертвите подробно разказват как са убили насилниците си. При два от тях това са били съпрузите им.