Момичето и нощта [bg]

Ахмед бе говорил с някого, който се бе добрал до Франсис и го бе измъчвал до смърт. Навярно за да го накара да признае нещо. Но какво? Неговата вина за смъртта на Клеман? Нашата вина?

Продължих да чета. Една журналистка от списание „Нувел Обсерватьор“, Анжелик Гибал, изглежда, бе имала достъп до полицейския доклад. Нейната статия бе съсредоточена основно върху унищожаването на картината на Шон Лоренц, но споменаваше и другите кражби с взлом в „Аурелия Парк“. По думите й Франсис е бил още жив след бягството на обирджиите. В края на материала си тя правеше паралел със случая на Омар Радад, твърдейки, че Бианкардини е допълзял с последни сили до прозореца и се е опитал да напише нещо с кръвта си на стъклото. Изглежда, бе познавал мъчителите си.

От тази история кръвта замръзна в жилите ми. Винаги бях харесвал Франсис, дори преди онова, което беше направил за нас при убийството на Клеман. Той се държеше добре с мен. Представата за последните мигове от живота му ме ужаси.

Вдигнах глава от документите.

Какво беше откраднато от дома на Франсис при този обир?

Само едно нещо — колекцията му от часовници, но според застрахователната компания тя е струвала поне триста хиляди евро.

Помнех тази негова страст. Франсис беше почитател на швейцарската марка „Патек Филип“. Той притежаваше около десет модела от нея, които много ценеше. В юношеските ми години Франсис винаги с удоволствие ми ги показваше и ми разказваше тяхната история с такова увлечение, че ентусиазмът му завладяваше и мен. Спомнях си неговите часовници от сериите „Калатрава“, „Гранд Компликейшън“ и „Наутилус“, създадени по дизайн на Джералд Джента.