Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
- Покайте се - казваше им той, - за да не горите в ада. Огънят е
много близо. Той очаква вас и децата ви всеки път, когато легнете да
спите. Давайте плодовете си на Господ и само на него. Това е
единственото ви спасение.
Хората си шепнеха един на друг и техният шепот ставаше все по-уплашен и по-уплашен.
Константин се хранеше на масата на Пьотър всяка вечер. Гласът му
караше в медовината им да се образуват вълнички и дървените им
лъжици да тракат. На Ирина й стана навик да слага лъжицата си до
паницата и да се кикоти, когато ги чуе да тракат една в друга. Вася я
подстрекаваше да го прави. Приказките за проклятието не плашеха
Ирина - тя беше твърде малка.
Но Вася беше уплашена.
Не от свещеника и не от дяволите, нито от адските огньове. Тя беше
виждала техните дяволи. Виждаше ги всеки ден. Някои бяха лоши, някои добри, а други пакостливи. Посвоему всички те притежаваха не
по-малко човешки качества от хората, които пазеха. Не, Вася беше
изплашена от своите собствени хора. Те вече не се шегуваха по пътя
към църквата. Слушаха жадно отец Константин, потънали в тежко
мълчание. И дори когато не бяха в църквата, хората си намираха
извинения, за да посетят стаята му.
Константин си беше изпросил пчелен восък от Пьотър, който
топеше и смесваше с багрилата си. Когато слънчевата светлина
осветеше килията му, той вземаше четките си и отваряше шишенцата
със стрит прашец. И след това започваше да рисува. Под четката му се
оформяше свети Петър. Брадата на светеца беше къдрава, расото му -
жълто-кафяво, а странната му дългопръста ръка беше вдигната за
благословия.
В Лесная Земля не се говореше за нищо друго.
Една неделя отчаяната Вася внесе тайно шепа щурци в църквата и
ги пусна сред богомолците. Свиренето им контрастираше забавно с
дълбокия глас на отец Константин. Но никой не се засмя. Хората се
свиваха от страх и шепнеха за зли поличби. Ана Ивановна не я беше
видяла, но подозираше кой стои зад това. След службата тя извика
Вася при себе си.
Вася влезе неохотно в стаята на мащехата си. Ана стискаше върбова
пръчка. Свещеникът седеше до отворения прозорец и стриваше на
прах парче син камък. Той сякаш не слушаше, докато Ана разпитваше
доведената си дъщеря, но Вася знаеше, че въпросите са за пред
свещеника, за да покажат, че мащехата й е добродетелна и господарка
в собствения си дом.
Разпитът продължи дълго.
- Ще го направя отново - отсече Вася накрая, изкарана от търпение и
загубила всякаква предпазливост. - Нима Господ не е създал всички
същества? Защо само на нас да е позволено да издигнем гласове в
негова възхвала? Щурците го боготворят с песните си, както и ние с
нашите.
Сините очи на Константин се стрелнаха към нея, но тя не можа да
прочете изражението му.
- Каква наглост! - изпищя Ана. - Светотатство!
Вдигнала високо брадичка, Вася запази мълчание дори когато
върбовата пръчка на мащехата й изсвистя надолу. Константин
наблюдаваше със сериозно и непроницаемо лице. Вася срещна погледа
му и отказа да извърне очи.
Ана видя как момичето и свещеникът се гледат, без да отклоняват
поглед, и разгневеното й лице стана по-червено от всякога. Тя вложи
цялата сила на ръката си в тънката върбова пръчка. Вася издържа
ударите, без да помръдне, прехапвайки до кръв устната си. Но въпреки
усилията й очите й се напълниха със сълзи, които се затъркаляха
надолу по бузите.
Зад Ана Константин наблюдаваше безмълвно.
Вася извика веднъж към края колкото от унижение, толкова и от
болка. Но след това всичко свърши. Альоша беше изтичал с побелели
устни да намери баща им. Пьотър видя кръвта и пребледнялото лице
на дъщеря си и сграбчи ръката на Ана.
Вася не каза и дума на баща си или на когото и да било. Само избяга, препъвайки се, макар че брат й се опита да я извика да се върне, и се
скри в гората като ранено животинче. И да беше плакала, само
русалката я беше чула.
- Това ще я научи каква е цената на греха - гордо заяви Ана, когато
Пьотър я укори за жестокостта. - По-добре да го научи сега, отколкото да гори по-късно, Пьотър Владимирович.
Константин не каза нищо. Каквото и да си е мислел, не го изрече на
глас.
След като раните й се излекуваха, Вася започна да върви по-тихо и
да си държи езика зад зъбите. Прекарваше повече време с конете и
измисляше луди планове да се облече като момче и да отиде да се