Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Голямата врата бе изскърцала и се бе затръшнала. Беорн го нямаше. Насядали с кръстосани крака на пода край огъня, джуджетата подеха песен. Някои от нейните куплети бяха като тези, които ще прочетете по-надолу, но освен тях имаше още много други и пеенето продължи дълго.
Билбо отново заклюма. Тогава Гандалф се изправи. За нас е време вече да спим — каза той. — За нас, но не и за Беорн, струва ми се. Тук, в къщата, сме в безопасност, но ви предупреждавам да не забравяте какво поръча Беорн, преди да ни остави: да не излизате навън до изгрев-слънце, иначе ще погинете.
Билбо забеляза, че в единия край на помещението върху нещо като нар, разположен между дървените стълбове и външната стена, бяха нагласени постели. За Билбо определиха едно сламено дюшече и вълнени завивки. Той с удоволствие се сгуши в тях, макар да беше лято. Огънят догаряше и той заспа. Но през нощта се събуди. В огнището тлееха няколко въглена. Джуджетата и Гандалф спяха дълбоко, ако се съдеше по дишането им. От небосвода луната надничаше през отвора на покрива и хвърляше върху пода сребристо петно.
Отвън долиташе ръмжене и пъхтене, сякаш някакви големи животни се боричкаха пред вратата. Билбо се зачуди какво може да е това — дали не беше Беорн, приел образа на мечка, и дали нямаше да влезе вътре и да ги убие. Пъхна се под завивките презглава и отново заспа въпреки страховете си.
Утрото беше настъпило вече, когато Билбо се събуди, защото едно от джуджетата се спъна в него и се търкулна с тъп удар на пода. Това беше Бомбур, който сипеше ядовити думи срещу хобита тъкмо когато Билбо отвори очи.
— Ставай, ленивецо — рече Бомбур, — иначе за теб няма да остане закуска.
Билбо скочи.
— Закуска ли? — извика той. — Къде е закуската?
— По-голямата част от нея е вече в нас — отговориха другите джуджета, които се суетяха насам-натам из залата, — а остатъка ще намериш на верандата. Откак изгря слънцето, търсим Беорн, но от него никъде няма и следа. Като излязохме на верандата обаче, видяхме, че закуската вече ни чака.
— А къде е Гандалф? — попита Билбо и се втурна бързо да търси нещо за ядене.
— О, някъде наоколо — отговориха джуджетата.
През целия ден обаче Билбо не зърна вълшебника. Едва преди залез-слънце Гандалф влезе в огромното помещение с огнището, където Билбо и джуджетата вечеряха, обслужвани от чудноватите животни на стопанина, които се бяха грижили за тях и през деня. Беорн го нямаше от предишната вечер и това започваше да тревожи гостите.
— Къде е нашият домакин и къде беше ти през целия ден? — извикаха всички в един глас.
— Ще ви отговоря на въпросите поред, но след като се навечерям. Не съм слагал залък в уста от сутринта.
Най-после Гандалф бутна настрана чинията и чашата си — беше изял две цели погачи (с много масло и сметана) и беше изпил най-малко един литър медовина — и извади лулата си.
— Най-напред ще отговоря на втория въпрос — рече той, но след това възкликна: — О, какво чудесно място за димни колелца!
И доста време джуджетата не чуха от него нито дума, защото той се зае да пуска колелца дим, като променяше ту формата, ту цвета им, а те се гонеха около дървените стълбове и най-накрая излитаха през отвора на тавана. Трябва да е било доста любопитно да се наблюдава как през покрива изхвръкват едно след друго зелени, сини, червени, сребристосиви, жълти и бели колелца дим; някои големи, други малки; малките се промушваха през големите, съединяваха се в осморки и отлитаха като ято птици в простора.