Владетелят на света
- Автор: Беляев Александр Романович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Траянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на света». Краткое содержание книги:
Ема очакваше с нетърпение отговора на Елза и най-сетне го получи.
Ръцете не й се подчиняваха, когато отваряше плика, сърцето й замря, а редовете скачаха пред очите й.
Но когато прочете писмото, Ема въздъхна с облекчение.
— Не. Елза не умее да лъже!
Елза утешаваше Ема, уверяваше я, че Ото пак ще бъде нежен към „своята малка кукличка“ и най-главното, което успокои Ема — Елза пишеше повече за себе си, за своята любов към Щирнер, за своето щастие, за своите тревоги… Тя искрено се безпокоеше, че Щирнер изглежда зле, че е преуморен и извънредно нервен. На Ема й олекна. Краят на писмото дори я разсмя.
„Сега ти не би познала Щирнер. Той си пусна брада и заприлича на монахпустинник…“ — пишеше Елза.
— Представям си го! Ех, че чудовище! Ема се развесели.
Но Зауер скоро я накара отново да потъне в безизходно отчаяние.
След случая с портрета на Елза, Зауер стана още по-груб и рязък с Ема.
Той излизаше на верандата, когато Ема седеше там, само за да види сина си. Без да обръща внимание на Ема, Зауер сядаше до детската количка и се занимаваше с малкия.
Ема следеше мъжа си с вълнение, търсеше погледа му, но Ото не я забелязваше. Понякога се решаваше да му заговори.
— Елза пише, че Щирнер изглежда зле и е много преуморен…
— Светът само ще спечели, ако това животно пукне — отговори през зъби Зауер.
Ема беше удивена от рязката промяна в отношението на Зауер към Щирнер. Сега Зауер дори не искаше да чуе името му. Но Ема не се решаваше да го попита за причините за тази промяна. И те седяха мълчаливо.
Един път на Ема се стори, че Зауер е в добро настроение. Поне беше по-спокоен от обикновено. Над морето летеше ято самолети.
— Ото, а защо самолетите не падат? — запита изведнъж Ема.
— До каква степен си глупава, Ема! — отговори Зауер. — Поразително е как не съм забелязал по-рано това!…
Ема пребледня от мъка и обида.
— Е добре, можеш да ме напуснеш — отговори тя с треперещ от сълзи глас. — Ще взема малкия Ото и ще си отида…
— Моля! Няма да те задържам. Но сина си няма да ти дам! — И като оправи одеялцето на детето, той излезе.
Ема вече не сдържаше сълзите си, приближи се до детето и се наведе над него.
— Нима ще се лиша и от него?
Пясъкът на градинската пътека заскриптя под нечии нозе.
— Мога ли да видя господин Зауер?
Ема избърса набързо лицето си с кърпа и се обърна. Пред нея стоеше млад човек в бял летен костюм, с червеникави коси и лунички по лицето.
„Къде съм виждала това лице?“ — помисли Ема.
— Не ме ли познавате? Струва ми се, че сме се срещали.
— Ах, да, да, господин Готлиб!
— Рудолф Готлиб, не сгрешихте.
Чул гласове, Зауер излезе. Готлиб се поклони.
— Господин Зауер, трябва да говоря с вас по много важна работа.
Отидоха в кабинета.
— Надявам се — започна Готлиб, — че събитията от последно време са ви известни от вестниците.
— Аз не чета вестници — отговори Зауер. Готлиб изумено повдигна вежди.
— Но за това говори целият цвят!
Зауер се посмути. Откакто бе дошъл в Ривиерата, той изобщо не четеше вестници, като че бе забравил за тяхното съществуване. Защо? Сам не знаеше. И сега въпросът на Готлиб го накара да се позамисли.
— Исках да си почина — отговори Зауер, за да обясни някак си тази странност, — а във вестниците винаги има нещо, което те разтревожва или разстройва… всички тези политически дрязги…
— В такъв случай трябва да обясня положението. Работата вече не е за политически дрязги, а за опасност, която застрашава цялата страна, може би целия свят.
Готлиб разказа на Зауер за необикновената война между комитета за спасение и Щирнер и за безславното поражение на „железния генерал“.
Зауер слушаше с нарастващо внимание, като прекъсваше понякога разказвача с ругатни по адрес на Щирнер.
Тези реплики очевидно допаднаха много на Готлиб.
— Аз съм извънредно доволен — каза Готлиб, привършваики разказа си, — че вие, струва ми се, сте също така зле благоразположен към Щирнер, както и аз. Всеки от нас си има свои причини да ненавижда Щирнер. Но вие сте работили с него, били сте му дясната ръка и аз признавам, че се опасявах, че и сега сте на негова страна. Тогава моята мисия не би се увенчала с успех… Изпратен съм от комитета — всъщност това беше моя идея, — но имам пълномощия… Стори ми се, че вие сте единственият човек, който може да открие тайната на необикновеното влияние на Щирнер върху хората, тайната на тази сила, която той притежава. Днес повечето учени са склонни, че Щирнер е овладял тайната за предаване на мисли на разстояние. Но тайната на това предаване още не е открита. И ако пожелаете… бихте могли да ни окажете огромна услуга… и наградата…