Божествена комедия — Ад

Автор: Алигьери Данте
Язык: болгарский
Переводчик: Константин Величков
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

Веднага грешника дигна очите и в космите на мръсната глава, що с яд гризеше, си отри зъбите.

„Ти искаш, рече, с своите слова тез рани на сърце си да отворя, кои ме мъчат, преди да мълвя;

но ако мога с думи си да сторя предателя безчестье да слети, ще видиш и да плача и говоря.

Не зная кой си и в тез темноти как си дошъл, но вярно по словата познавам, че си флорентинец ти.

Граф Уголино298 бях аз на земята, а тоз — архиепископ Руджиер, и чуй защо му тук гриза главата.

Че злобата на тоз предател чер стана на мойта пагуба причина, знай всеки, кой е чул за тоя звер.

Но със каква жестока смърт загинах, сега ще чуеш първи път втрещен, как живи още в гроба ни зарина.

Отвътре кулата, коя за мен назваха кула на глада, и дето и други ще дочакат сетен ден,

през тясна дупка, неведнаж в небето, луната да изгрява бях видял, кога честта си в един сън прочетох.

Стори ми се, че този бе станал властител мой, и вълк един с вълчета по стръмний хълм към Лука бе погнал.

Гваланди и Сисмонди, с силна чета, в едно с Ланфранки, тичаха напред с измършавели, гладни, бесни псета.299

Вълк и вълчета скоро те отвред натиснаха, захапаха месата и зеха да ги късат с бяс проклет.

Събудих се преди зори; децата, що бяха с мен, хляб искаха в сънят и горко хлипаха те в тъмнината.

Жесток си, ако ти не потекат, за моя жребий, сълзи от очите! Та за какво плакал би други път?

Събудиха се в тоя час, кога слугите хляб носеха, но в всички нас нощта съмненья бе родила страховити.

След малко чух, че долните врата затвориха със ключ; тогаз децата изгледах, без да си издам скръбта.

Не плачех, вкамени ми се душата; те плачеха; Анселмо и каза: «Защо тъй гледаш, тате, мълчешката?»

В очи ми не показа се сълза и не продумах нищо на детето: езика като че ми се върза.

Немях, дорде изгря нов ден в небето. Щом светна малко в грозния зандан, тям в горкий изглед си видях лицето.300

от скръб захапах с ярост свойта длан; мислейки, че е глад за туй причина, станаха те и с лик от плач облян,

казаха: «Тате, с тоз вид не мълчи на. Наяж се с нас; месата клети нам ги даде ти. от тях ти съблечи на.»

Успокоих се, сърце да им дам тоз ден и другия седяхме неми. Земя, защо се не отвори там?

Четвърти ден бе, по големи, мой мили Гадо, се простря пред мен. каза: «О, тате, помощ сила не оста ми!»

И там умря, и всички, с дух сломен, видях ги как паднаха тъй сразени от смърт, един по друг, до шестий ден.

Сляп лазех по телата им студени и три дни още ги виках наред, дор умориха скръб и глад и мене.“301

Кога свърши, вгледа се той отпред и черепа захапа с зверска сила, та мен едва не ми се зави свет.

О, Пиза! Позор на земята мила, де сладко за ухото си звучи понеже друг не плаши те с патила,

над теб гняв Божи нека затрещи е Уголино нека той запуши Арно, та в своите вълни да те потопи

Защото, ако казват че коварно е Уголино крепости предал, кажи, постъпи ли ти харно

че в своя гняв деца едни без жал? Ни крехка възраст е нашла пощада, ни плач жаловен тебе е трогнал.

Минахме по-нататък в таз ограда, де друга, гърбом легнала тълпа, в лед вечни окована, страда.

Те тука с болки грозни са в борба, но самий плач да плачат им не дава, и туй подлютва тяхната съдба,

защото сълза всяка се втвърдява и с други, под клепачите така като се сбира, също стъкло става.

При всичко че и лице, и ръка от мраз без чувство бяха ми остали, кога стоех погълнат от тъга,

стори ми се, че вятър ме погали. „Отде, попитах, тоя вятър? Тук не са ли всичко студ и мраз сковали?“

Отвърна ми учителя: „Потрай; по туй, кое ще видят ти очите, умът ти всичко сам ще разгадай.“

Един от грешните, в леда зарити, към нас извика: „Горестни души, дошли при нас за мъки страховити,

снемете тоя лед от моите очи, та в плач оттуха мъничко да вида, доде пак мраз сълзи ми вкочани.“

Казах: „Кажи ми кой си и обида кому сторил си, помощ ще ти дам след туй, а ако не, при теб нек ида.“

вернуться

298

Граф Уголино, благороден пизанец, гуелф по партия, е действувал известно време в съгласие с архиепископа Руджиери дели Балдини. Но после архиепископът, било поради завист, било поради партийна злоба, било за да отмъсти за един свой внук, убит от Уголино, обявил му немилостива война. Подпомаган от Гуаландовци, Сисмондовци и Ланфранкевци, той подигнал кръст и начело на народа, в който всял бясна ненавист против Уголино, като наклеветил последния, че за пари е предал някои замъци на флорентинци и на лукези, нападнал имотите му и го взел в плен заедно с двама негови синове, Гадо и Угучоне, и двама внуци, Уголино, с прозвище Бригата, и Анселмучо. След това графът заедно с двете деца и двамата внуци са били затворени в кулата на Гуаландовци, на седемте пътя, а като изтекли седем месеца, по негова заповед ключовете били хвърлени в Арно, за да умрат затворените, както и наистина са умрели от глад.

вернуться

299

Тия псета, символизират вероятно тълпата, която обикновено бива мършава и бясна. Ролята, която е играла в тоя случай, оправдава уподобяването, с което си е послужил поетът. Данте изобщо не е бил много благосклонен към тълпата.

вернуться

300

На всички лицата са били като неговото: бледни, мършави и изплашени.

вернуться

301

Невярна е легендата, че уж Уголино се е хранил няколко дена с телата на децата си. На осмия ден всичките тела са били изнесени от кулата и обвити в рогозки, са били пренесени и закопани заедно с веригите, с които са били оковани, в един паметник, намиращ се в двора на една църква („Св. Франциско“). Бланк, който разбулва невярността на легендата, за която иде реч, казва, че е видял оковите, които са били извадени от гробния паметник.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?