Собствено правосъдие [Divine Justice - bg]

— Не зная. Предполагам, че е изпаднала в депресия. Разследването беше поверено на Тайри.

— А Дани напусна Дивайн веднага след смъртта й, така ли? — Аби мачкаше книжна кърпичка в ръката си. — Напоследък споменавал ли е за нея?

— Не — отвърна тя и попи сълзите си.

— За какви странни неща говориш?

— Ами просто странни неща.

— Не можеш ли да бъдеш по-конкретна?

— Малко преди заминаването на Дани стана едно убийство.

— Убийство ли? На кого?

— Убиха един човек на име Рори Питърсън.

— Видях и неговия гроб — кимна Стоун. — Кой го е убил?

— Не зная. Тайри разследва и този случай.

— Кой е Питърсън?

— Счетоводител. Помагаше за управлението на градския фонд.

— Какъв е този фонд?

— Дивайн преживя предостатъчно финансови сътресения, които ни принудиха да вземем решение за създаването му. Всеки влага по малко пари в него — както фирми, така и обикновени граждани. Аз давам повече от останалите, тъй като печеля повече. Събраните пари влагаме в инвестиционни проекти и получаваме добра възвръщаемост. Рори се занимаваше точно с това. Дивидентите получаваме след всяко тримесечие. Оказа се, че това е божия благословия за нашите граждани. Парите подпомагат голяма част от частните фирми, които без тях биха фалирали. Те позволяват на хората да поддържат жилищата си, да връщат взетите кредити и да оцеляват в тези трудни времена.

— Казваш, че Питърсън е водил счетоводството на фонда. Възможно ли е да е заделял нещо за себе си и някой да се е ядосал?

— Не знам. Рори имаше добри контакти в Ню Йорк. Той е оттам. Още една причина за доброто управление на фонда. С негова помощ привлякохме няколко частни инвеститори, които са му лични приятели. Именно на тях дължим високите си дивиденти.

— Допускаш ли, че Дани може да се е забъркал във всичко това? Или Деби?

— Не виждам как би могло да стане. Дани нищо не разбира от финанси. Интересите му са доста по-елементарни. А Деби беше художничка, която нямаше нищо общо с фонда.

Телефонът й иззвъня. Тя го включи, послуша за миг и го подаде на Стоун.

— Тайри. Иска да говори с теб.

— Посетих мястото на инцидента, Бен — рече шерифът. — Но там няма нищо. Нито бухалки, нито колан, нито кръв.

— Явно са се върнали да разчистят.

— Как е Дани?

— В момента му правят изследвания.

— Попита ли го кои са нападателите?

— Той твърди, че е станал жертва на инцидент.

— А ти сигурен ли си, че не е вярно?

— Сигурен съм. Освен ако не решиш, че така се нарича нападението на трима мъже с бухалки, които целят да те пребият.

— Тръгвам към болницата, за да поговоря с Дани. Как е Аби?

— Държи се — отвърна Стоун и я погледна. После затвори телефона и й го върна.

— Отивам да си взема кафе. Ти искаш ли нещо?

Аби поклати глава и направи опит да се усмихне.

— Не, благодаря. Възнамерявам да не мръдна оттук, преди да получа уверения, че Дани ще се оправи.

Стоун се отдалечи по коридора, търсейки някой автомат за топли напитки. Ранената ръка продължаваше да го боли. После в съзнанието му най-сетне се появи очевидното: Уили Кумс все още лежеше тук.