Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— Алойзиъс — каза тя и го прегърна. — Слава богу!
За миг Пендъргаст остана така, притискайки я силно. След това леко се отдръпна и се отдалечи за малко, завъртайки малкия месингов ключ на стената. Помещението се изпълни с бледа светлина.
— Алойзиъс, какво има? — Очите й — необикновено умни за толкова младо лице — станаха неспокойни.
— Ще ти обясня след малко, Констанс. — Пендъргаст сложи успокояващата си ръка върху рамото й. — Разкажи ми за съобщението.
— Пристигна късно тази вечер.
— Начин на доставяне?
— Беше пъхнато в една пролука под входната врата.
— Взе ли необходимите предпазни мерки?
Констанс кимна. След това бръкна в един от ръкавите си и извади оттам малка бизнес карта с цвят на слонова кост, грижливо сложена в найлонов прозрачен плик.
Пендъргаст я взе и я обърна. Диоген Пендъргаст — бе изгравирано с изящен калиграфски почерк от лицевата страна на картата: под него беше написано с розово мастило — Петицата мечове е Смитбак.
Той гледа картата още известно време, след което я пъхна в джоба на палтото си.
— Какво означава това? — попита Констанс.
— Двоумя се дали да ти кажа повече. Нервите ти вече са достатъчно опънати.
Тя се усмихна леко.
— Трябва да кажа, че когато те видях да влизаш в библиотеката, бях сигурна, че виждам човек, възкръснал от мъртвите.
— Знаеш за плана на брат ми, как планира да ме унищожи.
— Да. — Констанс пребледня още повече и за миг му се стори, че леко залитна. Пендъргаст отново сложи ръка на рамото й.
Тя с усилие се овладя.
— Добре съм, благодаря. Продължавай.
— Този план вече е в действие. През последните няколко дни трима от най-близките ми приятели бяха убити. — Пендъргаст докосна джоба на сакото си. — Тази бележка от Диоген ме предупреждава, че Уилям Смитбак е следващата мишена.
— Уилям Смитбак?
— Репортер от „Ню Йорк Таймс“. — Пендъргаст отново се поколеба.
— И? — погледна го въпросително Констанс. — Има и друго, което те безпокои — виждам го на лицето ти.
— Да. Всичките трима, които умряха, ми бяха много близки. Но не така стои въпросът с Бил Смитбак. Познавам го от няколко години. Беше замесен в три от моите случаи, много ефикасен журналист. И въпреки импулсивната му и малко кариеристка външност е добър човек. Това, което ме безпокои, обаче, е че той ми е по-скоро познат, отколкото приятел. Диоген е метнал въдицата си по-нашироко, отколкото смятах. Излиза, че не само близките ми приятели са в опасност. Което прави ситуацията доста по-трудна.
— Как бих могла да помогна? — попита Констанс с тих глас.
— Като продължаваш да се пазиш.
— Мислиш, че…?
— …Че си възможна мишена? Да. Но има и друго. Третият, който умря, беше Майкъл Декър, стар партньор от ФБР. Открих тялото му вчера в къщата му във Вашингтон. Беше убит със старинен щик. Този „модус операнди“ (Начин на действие — Б. пр.) е реверанс към далечен мой прадядо, който умрял по същия начин като офицер в армията на Наполеон по време на похода му към Русия през 1812-а година.
Констанс потръпна.
— Това, което ме безпокои е самото оръжие. Констанс, този щик е взет от колекцията тук, на Ривърсайд Драйв.
Тя замръзна, сякаш заключенията от това си бяха дошли точно на мястото.
— Шаспо или лебел (Видове френски байонети от 1866 г. — Б. пр.)? — попита тя слабо, почти механично.
— Шаспо. Върху дръжката му са гравирани инициалите „П.С.П.“ Невъзможно да се сбърка.
Но Констанс не отговори. Тревожните й умни очи гледаха напрегнато и в тях се четеше страх.
— Диоген е открил вход към тази къща Няма съмнение, че това е било посланието, което е искал да ми отправи с точно този щик.
— Разбирам.
— Все още е по-сигурно да си в тази къща, отколкото извън нея и засега не си в полезрението на Диоген. Проктър е намерил и запечатал пролуката, през която Диоген е влязъл, а както знаеш, имението е било подсилено срещу неканени гости по много начини. Проктър ще бди непрестанно, а той е много по-страшен, отколкото изглежда. Но ти трябва да си много внимателна и да се пазиш. Тази къща е твърде стара и голяма. И има невероятно много тайни. Ти ги познаваш по-добре от всеки друг. Следвай инстинктите си. Ако те ти нашепват, че нещо не е наред, оттегли се в онези потайни кътчета на къщата, които само ти знаеш. Бъди готова по всяко време. И докато не се почувстваш в безопасност от тази заплаха, искам да спиш в онова скривалище, в което отначало се криеше от мен и от Рен.
При тези думи очите на Констанс се разшириха от тревога и тя хвана ръката на Пендъргаст.
— Не! Не искам да се връщам там отново… Не искам пак да си го спомням!