Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Не след дълго стигна до един пурпурен павилион, но вътре нямаше никой.
Продължи още напред и горичката постепенно премина в гъсти, подивели шубраци. Тук почвата бе влажна, а над земята се спускаше ниска мъгла. Но пътят напред бе все така пусти осветен от блясъка на трите луни.
Пътеката водеше право надолу, сините и пурпурни дръвчета наоколо ставаха все по-приведени и закривени. Тук-там се виждаха локви покрити със зеленикава пяна. Блъсна го миризмата на блато, непознати твари помръдваха наблизо в калта.
Далеч зад него се носеха песни и той се досети, че монасите най-сетне са се пробудили. Явно целта на медитацията е била да обединят мислите си, за да му внушат този сън, или видение за непобедимостта на техния учител. А песните им бяха сигнал, изпратен към…
Ето там!
Той седеше на една скала в средата на обширната поляна, а над него се спускаше лунната светлина.
Яма извади сабята и закрачи напред.
Когато наближи на двайсетина крачки, другият извърна глава.
— Приветствам те, о Смърт — рече той.
— Приветствам те, Татхагата.
— Кажи ми, защо си тук?
— Беше решено, че Буда трябва да умре.
— Това обаче не отговаря на моя въпрос. Защо си дошъл тук?
— Не си ли ти Буда?
— Наричали са ме и Буда и Татхагата и Просветленият и как ли не. На ако трябва да отговоря на твоя въпрос — не, аз не съм Буда. Ти вече преуспя в онова, с което се захвана. Днес ти уби истинския Буда.
— Изглежда паметта ми отслабва, защото, длъжен съм да призная, че не си спомням да съм го вършил.
— Истинския Буда ние нарекохме Сугата — отвърна другият. — А преди това беше известен като Рилд.
— Рилд! — подсмихна се Яма. — Да не искаш да кажеш, че той не е просто палач, който си вкарал в правия път?
— Много хора са били палачи, преди да влязат в правия път. Рилд се отказа от мисията си по собствена воля и застана на Пътя. Той е единствения човек, който доколкото ми е известно е получил просветление.
— Учението, което насаждаш не е ли пацифистко?
— Така е.
Яма вирна глава и се изсмя.
— Слава Богу, че не проповядваш някое милитаристко учение! Защото твоят най-добър ученик, просветлен и така нататък, днес едва не ми отсече главата!
На лицето на Буда се спусна сянката на умората.
— Да не мислиш, че наистина би могъл да те победи?
— Не — отвърна Яма след кратко мълчание.
— А той дали го е знаел?
— Може би — рече Яма.
— Нима не се познавахте преди днешната среща? Не сте ли се занимавали заедно?
— Да — кимна Яма. — Познавахме се.
— Значи той бе запознат с твоето майсторство и би могъл да предвиди вероятния изход от схватката?
Яма не отговори.
— Доброволно е поел към своето мъченичество. Не мисля, че се е надявал да те победи.
— Тогава защо го е направил?
— За да докаже.
— Какво би могъл да докаже по този начин?
— Не знам. Знам само, че това, което казвам е вярно, защото го познавам. Достатъчно съм слушал проповедите му и съм се наслаждавал на изкусните му притчи за да си помисля, че би могъл да го стори без причина. Ти уби истинския Буда, Смъртоносецо. Знаеш кой съм аз.
— Сидхартха, — отвърна Яма, — знам, че си измамник. Знам, че ти не си Просветленият. Давам си сметка, че твоето учение можеше да си припомни всеки един от Първите. Ти си решил да го възкресиш и да си припишеш авторството. Заел си се да го разпространяваш, с надеждата, че ще създадеш опозиция срещу религията на истинските богове. Възхищавам се от твоите опити. Премислил си всичко много внимателно. Но според мен, грешката ти е, че си избрал пасивното вероучение, за да се бориш против една активна религия. Интересно ми е, защо си се спрял именно на него, при такъв широк избор?
— Може би, ми е било любопитно да видя какво ще стане, когато се сблъскат тези две противоположни течения.
— Не, Сам, не е това — отвърна Яма. — Чувствам, че става дума за далеч по-обширен замисъл, разработен от теб и че през всичките тези години, през които се представяше за светец и четеше проповеди, в които ти самия не вярваше, си се занимавал с изпълнението на съвсем друг план. Колкото и обширно място да заема една армия в пространството, тя може да окаже съпротива само в ограничен отрязък от време. А сам човек, песъчинка в пространството, е принуден да разпростре съпротивата си на много години, ако иска да успее. Ти го осъзнаваш добре и сега, след като си посял семената на откраднатата религия, се готвиш да преминеш към следващия стадий на съпротива. Опитваш се да се утвърдиш като антитеза на Небесата, като се противопоставяш години наред на волята им, по най-различен начин и зад най-различни маски. Но всичко това ще свърши тук и сега, фалшиви Буда.