Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Турнир на любовта
Духовно общение, съчетание на душите, това е любовта. Тя дава сили, преобразява и въодушевява…
Сляп за засади, клопки, злини, магии и хитрости Асадарон предаде съдбата си в ръцете на бога Ваал. Той чакаше деня, в който да опита късмета си, и този ден настъпи.
Князът бе поканен да аплодира царските стрелци на една поляна извън града. Състезанията се председателстваха от царицата, която бе същевременно и арбитър. Под пурпурния си балдахин тя обгърна с един поглед цялото огромно поле. Множеството шумеше около нея като рояк пчели. Същински жив плет във форма на квадрат, то обграждаше неподвижните и подвижните мишени, в които царските стрели премерваха умението си. Те стреляха прави, легнали, на колене, в галоп на кон или клатейки се на гърба на боен слон. Победителят във всяко състезание излизаше пред Македа и тя му връчваше параден щит със златни и сребърни инкрустации.
Асадарон бе на първия ред, определен за царските гости. И той реши да участва в състезанието. Умелата му стрелба на няколко пъти бе посрещната с възгласи на възхищение. Князът пращаше стрелата си в целта с презрителна небрежност. Вниманието му бе насочено единствено към нежните и същевременно изпълнени с гордост погледи, които Перлата неволно хвърляше надолу към него.
Неколцина благородници премериха силите си с него. Той ги победи. Те се прибраха по местата си, разочаровани, като прикриваха омразата си зад застинали усмивки… Тогава асириецът помоли царицата също да стреля. Той знаеше, че тя бе овладяла това изкуство в Египет, където бяха организирали турнири, за да покажат спокойната й дързост и точната й и бърза стрелба.
Поласкана, Македа улучи хвърлен във въздуха пъпеш, а след това и подвижни цели. Бързо се увлече в тази предпочитана от нея игра и бе горда, че се равнява с любимия.
А той заповяда безшумно на офицерите си да му докарат два буйни коня, впрегнати заедно.
— Могъща царице, ще приемеш ли едно предизвикателство?
— С удоволствие — отговори със смях Македа. — На какво ще е състезанието и какъв облогът?
— Ще закача едно гърне между тези два вързани коня и ще ги пусна в галоп. Стрелата ти трябва да улучи гърнето, без да засегне конете…
— Приемам — отговори Македа. — С помощта на Иехова ще улуча гърнето. А залогът какъв е?
— Ако загубиш, трябва да се изпълни най-горещата ми мечта. Ако спечелиш, ще ти дам всичко, което имам.
Нарочната неяснота на тези думи никак не се хареса на принц Амрам, който вече тиранично упражняваше закрилата си. И тъй като изявлението бе прекалено загадъчно, за да му се хареса, той отсече, че е недопустимо царицата да залага честта си в облог, който всъщност не е изяснен. След като хвърли един кадифен поглед към асириеца, Македа отговори засегнато на своя чичо и настойник:
— Аз имам доверие в княз Асадарон. Знам, че той е благороден воин и никога няма да предаде това доверие. Убедена съм, че залогът, който е измислил, е почтен и му се доверявам.
И без да се бави, опъна най-точния си лък със стрела от кафеено дърво. След като прегледа амуницията на конете и положението на гърнето, принцът потвърди редовността на състезанието пред царската публика и конете запрепускаха в идеално права линия.
В този момент Асадарон разбра колко е обичан от Македа. Тя точно щеше да пусне стрелата си, когато всички нададоха вик на ужас. В старанието си да осигури праволинейния бяг на конете, принцът не се бе отдалечил навреме от траекторията. Царицата се бе премерила срещу него, но благодарение на точния си рефлекс и на едно свръхчовешко усилие успя да изпрати стрелата към небето. Князът направи стъпка назад, тя се прицели отново, стреля, без да обръща внимание, че целта се отдалечава все повече. Гърнето се пръсна, а изплашените коне запрепускаха лудо.
Македа беше спечелила Асадарон бе навел глава. Аплодисментите, които възнаграждаваха чудния подвиг на царицата, я опияняваха. Тя се приближи към Асадарон сред нестихващата глъчка:
— Какво спечелих, княже?
Асадарон вдигна ръка. Публиката замлъкна. Тогава той тържествено възхвали сръчността на царицата и съобщи:
— Залогът на това предизвикателство е половината от моята провинция Хауса, която е на запад от залива Таджура. От днес, царице, тя е ваша!
Вълнението беше много голямо! Този мъж се лишаваше от половината от владенията си, а можеше в момента на загубата сам да избере мизата си. С богатството и благородството си асириецът спечели безрезервно възхищение.
Смаяна за момент, Македа му благодари. А той в желанието си да не се бави, я помоли да определи веднага управител, комуто да предаде сабята и редовните пълномощия.