Невинни лъжи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинни лъжи». Краткое содержание книги:
— Но какво стана, разбра ли причината да отидеш в Аризона? Арчър каза ли ти защо иска да те види?
Клеър прецени, че няма смисъл да отлага неизбежното.
— Каза, че възнамерява да основе благотворителна фондация. Иска да ме направи неин директор.
Гуен замълча.
— Права бях — отрони тя накрая. — Иска по някакъв начин да те компенсира за миналото.
— Явно той смята, че ми е длъжник — каза Клеър. — Тревожи се, че не съм успяла да си намеря нова работа. И се опитва да ми създаде възможност.
— Така ми изглежда. — Гуен пак замълча.
— Мамо? Чуваш ли ме?
— Да. Чувам те. Но съм ужасно разтревожена. Тази ситуация никак не ми харесва.
— На мен също не ми харесва — съгласи се Клеър. — Но мисля, че ще се оправи след няколко дни, веднага щом мине аутопсията и се потвърди, че смъртта на Валъри Шипли не е в резултат на убийство.
— Още ли си в мотела?
— Не, мамо, не съм.
— При Елизабет ли си? Мислех, че тя е у Арчър и Майра, докато ремонтират апартамента й. Знам, че не обичаш да ходиш в къщата на семейство Глейзбрук, ако можеш да го избегнеш.
— И там не съм. — Клеър се прокашля. — Отседнала съм у един човек, който е консултант на Арчър по един проект. Казва се Джейк Солтър.
— Отседнала си при напълно непознат?
— Той не е непознат, мамо.
— Но ти го познаваш едва от два-три дни. — Гуен звучеше леко слисана. — Женен ли е?
— Не — отвърна Клеър, наблюдавайки Джейк. — Не е женен.
— И ти си сама с него?
— Много е сложно за обясняване, мамо.
— Къде се запозна с него?
— На партито у Глейзбрук. Може да се каже, че Арчър ни запозна.
— Не — обади се Джейк. — Аз сам ти се представих.
— Чух това — каза Гуен. — Това той ли е?
— Да. Готви вечеря.
— Мислиш ли, че е разумно да отсядаш в дома му?
— Честно казано, в момента съм твърде уморена, за да ме е грижа.
— Клеър…
— Имах адски дълъг ден, мамо. Ще пийна чаша вино, ще вечерям и ще си лягам.
Джейк поливаше зеленчуците със зехтин. Тя забеляза, че устните му се извиват в лека усмивка. Клеър осъзна, че последната част от изречението дава простор на въображението му.
— Сама — добави бързо тя.
— Клеър, не съм сигурна…
— Обичам те, мамо, но сега ще затварям. Изтощена съм. Чао.
Затвори телефона и го остави на масата.
— На трийсет и две години съм. Не мога да повярвам, че още водя разговори с майка си за това къде ще спя. Мъжете водят ли такива разговори с майките си?
— Не мога да отговоря от името на всички мъже на планетата. — Джейк схруска парче червена чушка. — Аз със сигурност не водя.
— Късметлия си.
Той посоли салатата.
— Но това не означава, че не ми се оказва известен натиск.
Тя се засмя.
— Много ми е трудно да повярвам, че някой, дори и собствената ти майка, може да ти оказва натиск, Джейк Солтър.
— Никога не подценявай една майка, когато се отнася за такива неща.
— Какъв натиск ти оказва?
— Иска пак да се оженя. Постоянно ме преследва да се регистрирам в сайта за запознанства на „Аркейн“.
— Ще го направиш ли?
— Мислил съм по въпроса — отвърна Джейк. — Май нямам какво да губя, нали?
Сърцето й се сви. Все едно направо й заяви, че не вижда бъдеще за тях двамата.
— Май не.
— Ти някога регистрирала ли си се? — попита той.
— Опитах веднъж. — Тя отпи от виното и остави чашата си.
— Имам лошо предчувствие — каза Джейк. — Предполагам, че сватовниците не са ти намерили подходящ партньор.
Тя сбърчи нос.
— Да ти съобщят, че за теб няма подходящ нито един член на организацията, е малко трудно за преглъщане дори за оптимист със силен дух и позитивно мислене като мен.
— Още ли си регистрирана?
— За бога, не! Беше прекалено депресиращо да получавам съобщенията им. „Добре дошла в нашия сайт, Клеър Ланкастър. Още няма подходящо предложение за теб. Провери отново по-късно“.
— Мислиш ли пак да опиташ някой ден?
— Какъв е смисълът?
— Може да имаш късмет.
— Съмнявам се. А определено в момента не съм в настроение да се чувствам отхвърлена.
22.
Клеър се събуди внезапно от сън, в който Валъри Шипли я преследваше през безкрайна поредица от стаи в някакъв спа комплекс. Във всяка от стаите имаше бездънен басейн. В съня си тя знаеше, че трябва да продължава да тича с надеждата, че ще намери изхода, но Валъри скъсяваше разстоянието помежду им.
Валъри е мъртва. Стига!
Образът на мъртвото тяло на Валъри, носещо се по повърхността на тюркоазния басейн, отказваше да избледнее.
Мисли за нещо друго.
Лежа неподвижно известно време, ориентирайки се в непознатата спалня. Опита да определи какво я бе събудило. После се обърна настрана и погледна часовника.