Невинни лъжи

Бавно остави бутилката с вода и погледна Клеър. Тя се взираше в басейна, стоически и безизразно. Джейк си помисли, че тя очаква да чуе от него, че се е побъркала, да я убеждава, че никой не се е опитал да я убие, че такива неща не се случват в скъпите козметични центрове.

— Обясни ми какво стана — каза той тихо.

Клеър отпусна едната си ръка върху масата и забарабани с пръсти.

— Опита да разбие черепа ми.

Той чакаше.

— Клеър беше в една от стаите за процедури — бързо заобяснява Елизабет. — Сама. Седнала в малък басейн. Жена, облечена с бял халат и бял тюрбан и с кална маска на лицето, влязла в стаята, хвърлила се зад Клеър и опитала да я удари с една гира.

— По дяволите! — Джейк още пропадаше в мрака. Насили се да мисли. — Сигурна ли си, че е била Валъри Шипли?

Клеър сви рамене.

— Доколкото е възможно при тези обстоятелства. Не можах да видя чертите й заради маската на лицето, но беше с ръста на Валъри. Слаба, много крехка.

— Не забравяй тюрбана — обади се Елизабет.

— Жената, която се опита да ме удари, носеше хавлиен тюрбан на главата — поясни Клеър. — Когато отидох в къщата на Шипли днес следобед, открих точно такъв тюрбан върху предната седалка на ягуара на Валъри. Трябва да го е захвърлила там, когато се е прибирала с колата от спа центъра.

— Разкажи ми всичко, едно по едно — настоя Джейк.

Клеър го погледна и той видя трудно прикрита изненада и несигурност в очите й. Май не беше очаквала да й повярва.

— Стана точно както го разказа Елизабет. — Тя стисна бутилката. — Седях сама в една огромна вана. Чух вратата зад мен да се отваря. Помислих, че идват да ми кажат, че времето ми е свършило. Но чух тракането на обувки по плочките.

— Обувки? — повтори Джейк.

— Бяха обикновени обувки, с каквито се ходи по улицата — с твърди подметки. А всички в спа центъра носеха обувки с меки подметки или чехли. Жената, която влезе, носеше обикновени обувки. Първата ми мисъл беше, че някой е влязъл по погрешка, а аз седя чисто гола във ваната. После ме връхлетя някаква паника, сякаш ще се случи нещо ужасно.

— Интуицията ти — отбеляза с разбиране Елизабет.

— Да, и фактът, че обувката изтрака странно — съгласи се Клеър.

— Продължавай — подкани я Джейк.

— Хвърлих се към средата на ваната. Валъри вече беше замахнала с гирата. Стискаше я с две ръце. Тежестта се заби във възглавничката и падна във ваната.

— Клеър за малко се е разминала с размазване на черепа — каза Елизабет, потресена. — Сега щеше да е мъртва или тежко ранена, ако не се е била преместила рязко.

— Ти какво направи след това? — попита Джейк, стараейки се да говори спокойно.

— Изскочих от ваната, разбира се — обясни Клеър. — Но Валъри беше побягнала, преди аз да успея да взема халата си. Когато стигнах до вратата, тя вече бе изчезнала.