Невинни лъжи

— Забелязах. Но аз искам да стана.

— Е, и? Ставай.

— Не мога. Легнал си върху мен. Той погледна надолу към гърдите й.

— Хм. Права си.

— Дръпни се.

— Добре, добре.

Джейк се претърколи по гръб, пъхна едната ръка под главата си и се възхити на сладките извивки на тялото й, докато тя вървеше към банята.

— Знаеш ли, имаш страхотно дупе! — извика след нея.

Последва кратко, слисано мълчание откъм банята.

— О, благодаря — каза Клеър накрая. — И твоето си го бива.

Той се ухили, но не помръдна.

— Не мога да повярвам, че до снощи никога не си плувала гола.

Клеър се появи, облечена в халата му. Вероятно защото нейният още беше мокър, реши той. Усмихна й се. Тя имаше вид, сякаш му принадлежи.

Клеър го гледа внимателно известно време, замислена и поруменяла.

— Не проумявам как те оставих да направиш онова, което направи с мен — каза накрая. — И плуването гола е най-малкото.

Той се надигна от леглото и тръгна към нея.

— Нека си изясним нещо още сега. Ти не си ме оставила да направя каквото и да било. Наложи се да се боря за всеки сантиметър, забрави ли? Дори в един момент имахме по-продължителен дебат.

— Да, така беше. — Тя наклони леко главата си настрани. — Мисля, че аз загубих спора.

Той спря пред нея и опря дланите си на стената от двете страни на главата й.

— Просто победи моята неоспорима логика.

— Точно така. Сега си спомням. Твоите блестящи аргументи бяха „повярвай ми“ и „отпусни се и се наслаждавай“. Как да не отстъпя пред такава логика?

Той се усмихна.

— Значи ти хареса?

Тя го изучава минута-две с неразгадаемо изражение.

— Ако ти кажа, че за пръв път в живота ми не ми се наложи да симулирам оргазъм, ще станеш ли непоносимо самодоволен?

— Не, честно. — Той свали едната си ръка от стената и се прекръсти. — Ще бъда горд, разбира се, но много, много скромен.

— Хм. Защо ли това изявление не ми прозвуча като истина?

— Може би защото лъжех през зъби. Знаеш ли, направо ме е страх да си помисля, че ако не се бях появил, ти можеше да прекараш остатъка от живота си, без да познаеш радостта от секса с мен.

— Май трябва да падна на колене и да ти благодаря? — попита тя невинно.

— Еха! — възкликна той благоговейно. — Това, което ми хрумва, е достатъчно, за да ми се замае главата.

Тя го сръга леко в ребрата.

— Все забравяш, че говориш с човек, който разбира, когато лъжеш.

Джейк се засмя.

— Знаеш ли кое ме плаши наистина?

— Кое?

— Мисълта, че можех никога да не те срещна.

— Това е начин да ми кажеш, че и на теб ти е харесало ли?

— Повече от харесало — каза той простичко.

Пак казваше истината. Тя се слиса. Напомни си, че в този конкретен момент, все още изпълнен от задоволството, той можеше наистина да вярва в думите си и поради тази причина това да е истина. Но само в момента.

Хората винаги приемаха, че истината никога не е толкова сложна като лъжата. Обаче грешаха.

Джейк се изправи и влезе в банята.

— Сега, като се изяснихме, да се върнем на твоето предложение.