Невинни лъжи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинни лъжи». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че сте съобщили за инцидента.
Клеър и Елизабет си размениха погледи.
— Съобщихме на помощник-управителката на центъра — Карън Трент — каза Клеър предпазливо.
— Тя повика ли полиция? — настоя Джейк.
— Не, не повика полиция. Не ни повярва, когато й разказахме какво се е случило. Настояваше, че сме интерпретирали погрешно случилото се.
— А гирата? — попита Джейк замислено.
— Още стоеше във ваната — кимна Клеър. — Но госпожа Трент май мислеше, че е била изпусната случайно от някой, който по погрешка е отворил вратата на стаята.
— А вие двете обадихте ли се на полицията?
Клеър замълча.
Елизабет стисна устни. Джейк издиша бавно.
— Не сте.
— Не съм любимка на полицията в Стоун Кениън — каза Клеър.
— Заради това, което се случи с Брад — обясни бързо Елизабет. — А никой нямаше да повярва на мен без някакви твърди доказателства, защото всички са убедени, че съм преживяла нервен срив преди известно време.
Клеър остави бутилката си и погледна Елизабет.
— Плюс малкия факт, че всъщност ти не си видяла нищо. Тогава ти беше в друга стая за процедури. Щеше да бъде моята дума срещу тази на Валъри.
— Вярно е. — Елизабет се обърна към Джейк. — Ченгетата от Стоун Кениън биха направили чудеса заради татко, но нямаше да си мръднат пръста в този случай. По принцип и да е имало някакви отпечатъци, водата ги е отмила от гирата, когато тя е паднала във ваната.
„Може би не всички отпечатъци“, помисли си Джейк. Отпусна се на стола си, протегна крака и пийна още вода.
— Смяташ ли, че онзи джип, който се опита да те прегази вчера — попита той след малко, — е на Валъри?
— В гаража на Шипли днес следобед имаше паркиран джип, който изглеждаше, че е същият — отговори Клеър.
— Да си изясним нещо — каза Джейк внимателно. — Ти си отишла в дома на Шипли днес следобед съвсем сама, за да се разправяш с вманиачена, побъркана жена.
Клеър примигна и се изчерви силно. „Критиките не й понасят“, отбеляза Джейк.
— Надявах се да успея да поговоря с нея — обясни тя спокойно. — Да я накарам да проумее истината.
— Клеър не ми каза какво възнамерява да направи — бързо вметна Елизабет, — иначе щях да отида с нея.
Клеър се снижи на стола си.
— Добре, погледнато сега, да отида сама при Валъри вероятно не беше най-умното нещо, което съм правила някога.
Джейк не направи никакъв коментар. Нямаше полза да й се зъби. Освен това я караше да говори главно за да й помогне да се освободи малко от напрежението, което я разкъсваше отвътре. Нищо, казано от него, не можеше да промени случилото се този следобед, напомни си той. Беше време да се съсредоточат върху плана за действие.
— Каква е позицията на полицаите? — попита Джейк.
— Не съм официално заподозряна, ако това питаш — отговори Клеър. — Но ме помолиха да не напускам района на Финикс за известно време.
— По-точно — докато съдебният патолог не установи дали причината за смъртта е нещастен случай или самоубийство — обясни Елизабет. — Това не би трябвало да отнеме много време. В крайна сметка смъртта на Валъри Шипли е важен случай за полицията на Стоун Кениън. Сигурна съм, че няма да бавят аутопсията.
— Май довечера ще трябва да пера на ръка в мивката на банята си — каза Клеър уморено. — Свършиха чистите ми дрехи.
Елизабет се намръщи.
— Мога да взема част от дрехите ти вкъщи и да ги дам на икономката да ги изпере.
— Няма проблем. Все пак — благодаря. Сигурна съм, че управата на мотела няма да има нищо против да простра прането си на балкона.
Джейк погледна към стаята й.
— Гледката на бельото ти, простряно на парапета, със сигурност ще придаде малко колорит на това място. Но мисля, че има по-добро разрешение на проблема.
— Знам. Да си купя нови дрехи. — Тя направи гримаса. — Може и да се наложи, ако от полицията не ми позволят да си тръгна скоро. Но бих предпочела да избегна допълнителните разходи, ако е възможно. Това пътуване вече ми струва малко повече, отколкото възнамерявах да изхарча.
— Изпрати сметките на татко — настоя Елизабет. — Той е човекът, който те извика тук.
— Знам, но си имам политика по този въпрос — възрази Клеър спокойно.
— „Никога не взимам пари от Арчър Глейзбрук“ — цитира я подразнено Елизабет. — Да, съвсем наясно съм с глупавата ти политика. Но ако не позволяваш на татко да ти помогне, ще трябва да вземеш пари от мен.
Клеър въздъхна.
— Ще имам предвид това предложение. С малко късмет няма да ми се наложи да го използвам. Все още се надявам до два-три дни да си замина за Сан Франциско.