Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
— Облечи се, докато не си настинала — кача тя загрижено. — Боли ли те някъде? Трябваше да ни кажеш…престани да трепериш, Домарис, всичко с наред!
Домарис покорно се уви в бялата вълнена роба и хвърли смутено поглед към издутия си корем, ясно очертан от грубата тъкан.
— Исках да запазя тайната за себе си… поне още мъничко. Сега вече всички ще разберат.
Елис нахлузи сандали на мокрите си крака и завърза колана на робата си.
— Не си ли казала на Деорис?
Домарис мълчаливо поклати глава. Двете момичета станаха и тръгнаха по колонадата, която водеше към жилищата. Едва сега Домарис си припомни изражението на лицето на Деорис, преди да побегне — уплашело и невярващо.
— Исках да й кажа — промърмори тя, — но…
— Трябва веднага да поговориш с нея — посъветва я Елис. — Най-лошо би било, ако го чуе като клюка от някой друг. Но внимавай, като й го казваш, Домарис, Снощи умра Аркати.
Двете спряха пред вратата на Домарис, която шепнеше разстроено:
— О, колко ужасно!
Тя почти не познаваше Аркати, но знаеше, че Деорис се бе привързала силно към нея и сега, в скръбта си, тя сигурно бе приела състоянието на сестра си като нещо ужасно… Елис се обърна да си ходи, но подхвърли през рамо:
— Наистина, трябва на внимаваш повече! Можеше да пострадаш… а освен това, представи си, че Арват беше там!
5.
Домарис седеше, потънала в размисъл, загледана някъде в пространството, докато Елара я преобличаше в сухи дрехи, сушеше и сплиташе наново косите й. Тя и сама знаеше, че може да има неприятности с Арват — но тъкмо сега не можеше да мисли за това. Засега нищо не й обвързваше с него; бе се възползвала от правото, което законът й даваше. Деорис я безпокоеше много повече, и Домарис горчиво се упреквате, че я е пренебрегнала. Трябваше да намери начин да й обясни всичко. Затоплена и успокоена от грижите на Елара, тя се сви на един диван и зачака сестра си.
Не мина много време и Деорис наистина се появи. Бузите й пламтяха трескаво, нацупеното й лице вещаеше буря, Домарис и се усмихна радостно.
— Ела при мен, мила — тя протегна ръце към сестра си. — Имам чудесни новини.
Деорис коленичи без думи и се вкопча така ожесточено в Домарис, че тя се стресна, почувствала как слабите раменна треперят от напрежение.
— Деорис, Деорис — продължи тя объркано, и въпреки че и бе неприятно да го казва, предупреди: — Не бива да не притискаш така силно, сестричке — можеш да ми навредиш… искам да кажа, на нас двамата! — завърши та усмихнато, но Деорис се дръпна рязко, сякаш й бе ударила плесница.
— Значи е истина!
— Разбира се! Мила, нали ти самата ме видя, като изливах от басейна. Вече си голямо момиче в аз бях убедена, че ще разбереш, че дори да ти го казвам.
Деорис стисна до болка китката на сестра си. Този път Домарис не възрази.
— Но Домарис! Не е възможно! Моля те, кажи ми, че е шега! — Деорис така копнееше сестра й да отрече очевидното, че бе готова да не вярва на собствените си очи.
— Човек не се шегува със свети неща, Деорис — каза младата жена. В сериозния й, искрен глас трептеше упрек — и разочарование.
Деорис отново коленичи, като че ли новината и смазваше, и се взря в Домарис. Трепереше цялата, сякаш я тресеше от студ.
— Свято? — прошепна тя задавено. — Ти посветената, ученичката на Раджаста, която така добре познава храмовите закони — ти си способна да се откажеш от всичко — заради това?
Домарис посегна със свободната си ръка и освободи китката си от болезнено стегнатите пръсти на Деорис. Синкави петна вече се бяха появили по бялата кожа — там, където пръстите бяха пристискаха плътта.
Деорис погледна ръката на сестра си неразбиращо, после вдигна китката й към устните си и я целуна.
— Не исках да ти причиня болка, просто не знаех какво правя — измънка тя разкаяно. — Но аз… аз… не мога да го понеса, Домарис!
По-голямото момиче погали нежно бузата й.
— Не те разбирам, Деорис. От какво съм се отказала? Аз все още съм ученичка на Раджаста и спазвам храмовите закони. Раджаста знае и ми е дал благословията си.
— Но… заради това няма да те посветят в мистериите…
Домарис я изгледа удивено. Тя взе здраво съпротивляващите се ръце на Деорис в своите и насила — я изтегли до себе си на дивана, после каза:
— Кой ти е внушил такива глупости, детето ми? Аз все още съм жрица и се готвя за посвещаване — въпреки че… не, тъкмо защото съм жена! Служиш в храма на Каратра повече от месец и би трябвало да си научила много! Не може да не са ти обяснили как циклите на женската природа хармонират с цикличното развитие на вселената, че… — Домарис се прекъсна и поклати усмихнато глава. — Както виждат, дори съм започнала да говоря като Раджаста! Деорис, скъпа — всяка жена, и най-вече ние, посветените, — трябва да познае пълноценната зрелост. Редно ли с да предлагаме празен съсъд на боговете?