Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Защурах се из стаята, грабнах някои неща. Зенда помогна на Окланд да се изправи. Втурнах се в спалнята, грабнах Спенгъл, избутах всички в коридора, където мигащите лампи сигнализираха за пожар.
— Добре — казах аз. — Зенда, трябва незабавно да се върнеш в Центъра. Вземи Спенгъл със себе си и бъди много, изключително внимателна.
— Какво става?
— Окланд беше прав — казах аз. Заведох ги до асансьора и го изстрелях надолу. — Тия момчета не се шегуват. Когато ти се обадих, тъкмо се опитвах да проникна в Стабилния. Точно тогава някой стреля по мен. Мислех, че е човек от бандата, отвлякла Окланд, но се оказа, че няма никаква банда. — Светлините от пода проблясваха. Накарах асансьора да побърза и подадох Спенгъл на Зенда.
— Но кой е бил тогава?
— Кой знаеше, че отивам там? Ти, Джи, Снед и Центъра. Г-н В, Дарв и всичките онези лунатици на тяхна страна. Вчера се опитаха да ме убият преди дори да съм се добрал до Окланд.
— Центъра не убива хора.
— Вече го прави.
Асансьорът скръцна и спря на партера, избутах двамата пред мен. Отне ми секунда да изпратя асансьора обратно до горния етаж. Затичахме се по улицата. След няколко преки се озовахме на Пурпурна 34, глуха улица, която водеше само към централната Бледоморава. Вече не бягахме. Вървяхме бързо към кръстовището като се придържахме до стената. След десетина ярда спрях.
— О’кей, тук се разделяме. Зенда, ти тръгни вдясно от Бледоморава. Гарата Оттенък Първи е след една пресечка и половина. Не се оглеждай и не ускорявай ход. А ти — наведох се и потърках нослето на Спенгъл — се грижи за нея.
Зенда се поколеба, а после се хвърли на врата ми и ме целуна по бузата.
— Успех — обърна се тя към Окланд. Погледна ме право в очите за миг и замина. Хванах Действащия за ръката и го поведох по алеята, която пресичаше 35-та.
— Не дойдохме ли оттук? — пое си дъх той.
— Йеа. Следователска Психология за Начинаещи.
Пресякохме пътя с наведени глави и без да бързаме. Тъкмо се бяхме качили на отсрещния тротоар и два кабриолета профучаха по улицата. Взеха завоя на две колелета. Издърпах Окланд към себе си. Сляхме се в сянката.
Колите изреваха и спряха пред блока. За миг. Един от пътниците бе изхвърлен на пътя. От всяка кола излезе по един мъж и се втурна към сградата. Носеха пистолети. На китката на единия от тях зърнах лилава искра като влизаха във фоайето. АИЦ.
— Извинете — тих, учтив глас ни накара да подскочим двайсет фута нагоре. Когато стъпихме отново на земята, огледах наоколо. Не видях никого.
— Извинявайте, че ви изплаших. — Осъзнах, че гласът е електронен и идва от стената. — Вече е седем часът — продължи уличният компютър. — И не мога да не ви обърна внимание, че само един от вас е облечен подобаващо, а именно — с черно сако.
Погледнах Окланд. Разбира се, той бе с единственото сако, което носеше със себе си. Погледна ме вяло. Дори не се опита да спори по въпроса за облеклото с невидимия компютър.
— Тъмносин е — прошепнах аз. — Не върши ли работа?
— Тъмносиньото и черното са съвсем различни неща. Черното не включва цвят, докато синьото, макар и смесено с черно, съдържа определена спектроскопия.
— Виж — казах аз, — живея отсреща. Има причини, поради които не искам да влизам там сега. Ще ти бъда благодарен, ако може да постоим тук няколко минути. После ще влезем. О’кей?
Последва мълчание.
— Обещавате ли?
— Да.
— Давам ви пет минути. Между другото, хубава риза.
Тихо щракване сигнализира края на комуникирането. Изчакахме няколко минути. Окланд се изнерви. Мъжете се появиха отново. Движеха се по-бавно, но все още се усещаше някакво напрежение около тях. Това ме потисна малко. Надявах се разпиляното тяло на псевдо момичето в кухнята да ги е заблудило, че капсулата си е свършила работата и да си отидат вкъщи. Определено не беше станало така.
Мъжете се скараха на улицата, после се наведоха над колите. Единият тръгна бавно надясно от нас, друг — в обратна посока. Четиримата внимателно изучаваха тротоарите. Наблюдавахме ги. Поведох Окланд тихо по една алея.
— О’кей — казах аз — сега знаем какво търсят. И какво ще направим? Ще тръгнем в обратна посока.
— О — примири се той.
— Бихме имали проблем единствено, ако са донесли уред за засичане на твоя търсач.
— Какво ще се случи тогава?
— План Б.
— Какъв е той?
— Не е готов все още — отговорих аз и го подканих да побързаме.
Пет минути по-късно ми хрумна нещо друго. Идеята ме обсеби целия. Нямаше да е толкова трудно да излезем от Цветния, все пак не сме в Стабилния. Бях сигурен, че Центъра ще бъде кръвожадно настроен и гарите ще са завардени, но се надявах, че Зенда е успяла да излезе навреме. Дори и да не беше, Спенгъл щеше да е правдоподобно извинение за пребиваването й тук. А за нас не мислех. Гарите не бяха единственият ни изход. Проблемът не беше в това.