Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
— Къде беше? — попитах го бързо. Действащия само фъфлеше и заекваше. Отново го раздрусах, този път по-силно. — Това е третият въпрос. Важно е. Къде? Какво сънуваше?
— Аз… в джунгла. Бях в джунгла.
— Сам ли беше или с още някой? Хайде, мисли!
— Не, аз, не, сам бях. — Целият трепереше. Ръцете му пулсираха от страх, но аз продължих. Налагаше се.
— Сигурен ли си? Мисли!
— Да, но… — главата му се разтресе. Още малко и щеше да се разплаче. Не беше лесно. Ударих го леко по лицето. Зенда не се намеси. Тя бе наясно, че знам какво правя.
— Но какво?
Едва си пое дъх.
Някой идваше.
Позвъни се. Кимнах на Зенда. Тя отвори много предпазливо. Момичето с пицата влезе, хвърли незаинтересован поглед към Окланд и мен и се насочи право към кухнята. Зенда дойде и приседна до нас. Опита се да успокои Действащия. Не знам какво им има на жените, но те умеят това. Знаят технологията. Дори и в днешно време, когато никой повече не се интересува от разликите между мъжете и жените, когато жени работят повече от мъжете, когато половете не се борят помежду си, както едно време, дори и сега има разлики между нас. Мъжете и жените не са еднакви. Съжалявам, но е истина. Окланд още не се бе успокоил напълно, когато наостри слух към кухнята, откъдето се чуваше приятно тракане на прибори.
— Кой е там? — запита мрачно той.
— Момичето с пицата — обясних аз. — Идват и ти готвят в собствената ядрена фурна. Става за минута и има фантастичен вкус. Ще си хапнеш доста от пицата, защото веднага след това с теб отиваме на едно място.
— Къде? — попита жално той, но аз не успях да отговоря, защото точно в този момент експлозия разтърси кухнята и тя се разпиля на милиони парчета.
Десет
Странно нещо са експлозиите. Знаете, че звукът прилича на глухо сгромолясване, последвано от свистене на отломки и дрънчене на счупено стъкло. Но има само една дума, която обединява всички тези шумове.
Грохот.
Това си беше дори нещо повече от грохот. Последваха напрегнати мигове. Зенда се строполи върху мен, аз самият се прострях на канапето върху Окланд, целият покрит с парчета зидария и искряща видеостена.
— Майната му — изкрещях интелигентно и се изправих, когато ми се стори безопасно. — По дяволите! — огледах се бързо за Зенда. Тя беше добре, на няколко крачки от мен. — Остани с него. По дяволите, къде е Спенгъл? Къде е котаракът?
Открих го в спалнята, апатично излегнат. Леко изненадан, но далеч по-спокоен от мен. Върнах се във всекидневната. Разрушената видеостена продължаваше да разпръсква искри. Те опасваха кухнята. Изскубнах електрическия кабел и минах напред.
Кухнята изглеждаше така, сякаш там бе паднала бомба. Така си и беше. Не можеше да се диша от дима, огньове горяха в някои от ъглите. Загасих ги с подръчни средства. Стараех се да заобикалям червените петна по пода и стените. Невъзможно ми беше да различа кое е пица и кое — не.
— Мъртва ли е тя? — запита Зенда.
— Нещо такова! — извиках аз. — Пицата също не става за нищо. — Окланд бе шокиран. Зенда му обясни, че момичетата, които разнасят продукти по домовете са дроиди. Фирмите за пици в някои западнали Квартали предлагат услуги, при които псевдо момичето идва у вас, чука те, сготвя ти пица и после си отива, всичко това само за двайсет кредита. В Шовинисткия Квартал услугата се практикува от четири години, нарича се „Най-Страхотната Идея за Всички Времена“. Познавам няколко заети жени, които са програмирали номера на такива фирми на телефона си.
Клекнах пред останките от ядрената фурна. Разгледах ги внимателно. Някъде в безформения смог от метал и изпаряващо се доматено пюре открих това, което търсех. Малък метален куб с проблясващо жило.
Това бе експлозивна капсула, която действа като бомба, но е по-силно контролируема. Разрушава с токови вълни и може да бъде настроена за определен радиус. За щастие който и да бе поставил капсулата, явно бе сметнал, че разрушаването на стаята щеше да е достатъчно. Нямах нужда от Бъг Анели, за да разбера какво означава проблясващото жило. То предаваше обратно в базата, че бе изпълнило задачата си. Пренасяше звука по шоков път. Не можеш да се скриеш от всичко.
— По дяволите — изругах аз и се върнах във всекидневната. — Трябва да се махаме от тук, веднага.
— Защо?
— Всяка минута могат да ни дойдат на посещение.
В този момент ясно и точно разбрах какво ми бе прещракало в ума на покрива на Стабилния — обезпокояващата мисъл, която бях забравил. Разбрах какво ставаше.