Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
Ан Нортън продължаваше да се държи хладно. Предната вечер Сюзън му бе споменала за положението с Флойд Тибитс — за убежденията на майка й, че въпросът за зетя е решен задоволително и веднъж завинаги, Флойд беше позната величина — Стабилно момче. Бен Миърс пък бе изникнал изневиделица и можеше също тъй внезапно да изчезне, отнасяйки в малкото си джобче сърцето на дъщеря й. Мъжкарят-творец й вдъхваше инстинктивна провинциална неприязън (поет от ранга на Едуин Арлинпън Робинсън или Шърууд Андерсън би разпознал това чувство от пръв поглед) и Бен подозираше, че нейде дълбоко в подсъзнанието си е усвоила максимата: или са педерасти, или разгонени жребци; често са самоубийци, убийци или маниаци; имат склонност да си режат левите уши и да ги пращат в колети на млади момичета. Вместо да разсее подозренията й, участието на Бен в издирването на Ралфи Глик сякаш ги бе засилило; той се боеше, че никога няма да спечели симпатиите й. Питаше се дали е узнала за посещението на Паркинс Джилеспи в пансиона.
Лениво разсъждаваше над всичко това, когато Ан каза:
— Ужасно е това нещастие с момченцето на Глик.
— Ралфи ли? Да — кимна Бен.
— Не, по-голямото. Починало е.
Бен трепна.
— Кой? Дани?
— Починал е вчера, рано сутринта.
Тя изглеждаше изненадана, че мъжете не знаят. Цялото градче говореше само за това.
— Чух го в магазина на Милт — обади се Сюзън. Ръката й срещна под масата ръката на Бен и той радостно я стисна. — Как се чувстват родителите?
— Както бих се чувствала и аз — искрено отвърна Ан. — Обезумели са.
И нищо чудно, помисли Бен. Само преди десет дни животът им течеше в обичайното, улегнало русло; днес семейството беше разбито на късчета. От тази мисъл го побиха тръпки.
— Вярваш ли, че има надежда другото момче още да е живо? — обърна се Бил към Бен.
— Не — каза Бен. — Мисля, че и то е мъртво.
— Като онзи случай в Хюстън по-миналата година добави Сюзън. — Ако е мъртво, дано да не намерят трупа. Който е могъл да стори това с едно беззащитно дете…
— Доколкото зная, полицията е нащрек — каза Бен. Разпитват регистрираните престъпници със сексуални отклонения.
— Като хванат тоя тип, трябва да го обесят с главата надолу — заяви Бил Нортън. — Ще поиграем ли бадминтон, Бен?
Бен се изправи.
— Не, благодаря. Срещу теб се чувствам непохватен като спаринг-партнъор. Хиляди благодарности за чудесната вечеря. А сега ме чака работа.
Ан Нортън вдигна вежди, но не каза нищо. Бил също стана.
— Как върви книгата?
— Добре — лаконично отвърна Бен. — Сюзън, искаш ли да се поразходим и да пием по една сода при Спенсър?
— О, не знам — побърза да се намеси Ан. — След тая история с Ралфи Глик бих се чувствала по-спокойна, ако…
— Мамо, вече не съм малка — прекъсна я Сюзън. — А и улиците са осветени.
— Разбира се, ще те изпратя на връщане — изрече Бен с почти официален тон. Беше предпочел да върви пеш в приятната привечер и да остави колата зад пансиона.
— Нищо няма да им се случи — каза Бил. — Прекалено се тревожиш, майко.
— О, сигурно е така. — Ан се усмихна пресилено.
— Младите най-добре си знаят, нали?
— Само да си взема якето — прошепна Сюзън на Бен и тръгна към верандата.
Беше с червена спортна минипола и докато се изкачваше по стъпалата, движението оголваше почти целите й бедра. Бен се загледа в нея, макар да знаеше, че Ан го наблюдава. Бил се бе заел да гаси жаравата.
— Докога ще се задържиш в Лот, Бен? — любезно се заинтересува Ан.
— Най-малко, докато напиша книгата — каза той.
— За по-нататък още не знам. Сутрин градчето е много красиво и въздухът е приятен. — Усмихна се и я погледна в очите. — Може да остана и по-дълго.
Тя също се усмихна.
— През зимата става студено, Бен. Ужасно студено.
В този момент на стъпалата изскочи Сюзън, наметната с тънко яке.
— Готов ли си? Избирам шоколадов сироп. Тая вечер няма да мисля за фигурата.
— Добра си ти е фигурата — каза Бен и се обърна към мистър и мисис Нортън. — Още веднъж благодаря.