Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
Заобикаляйки дансинга, Бен се запъти към бара, но в това време някой подвикна:
— Бен! Здрасти, бе, мой човек! Как си, братче?
Обърна се и зърна на една маса Крейг Невестулката с полупразна чаша бира.
— Здрасти, Невестулка — каза Бен и седна на свободното място. Приятно бе да види познато лице, а и Невестулката му бе станал симпатичен.
— Ти май си решил да се гмурнеш в нощния живот, братче? — ухили се Невестулката и го тупна по рамото.
Бен помисли, че Крейг навярно най-сетне си е получил чека; цял дъхтеше на спиртоварна.
— Аха — кимна Бен. Извади един долар и го сложи на масата, осеяна с кръглите сенки на безброй някогашни бирени чаши. — Как я караш?
— Чудесно. Как ти се струва новият оркестър? Страхотни са, нали?
— Бива ги — каза Бен. — Допивай, додето не е изветряло. Аз черпя.
— Цяла вечер чакам да чуя такава приказка. Джаки! — изрева Невестулката. — Една кана за моя човек! „Будвайзер“!
Джаки дотича с каната върху поднос, отрупан с лепкави монети, и докато я прехвърляше върху масата, бицепсът й се изду като на шампион по канадска борба. Тя изгледа долара като че виждаше някакъв нов вид хлебарка.
— Един и четирсет.
Бен сложи на масата още една банкнота. Джаки взе парите, изрови шейсет цента от локвичките по подноса, тръсна ги до каната и заяви:
— Невестулка, да знаеш, че крещиш като заклан петел.
— Прекрасна си, скъпа — рече Невестулката. — Да ти представя Бен Миърс. Той пише книги.
— Мно’о ми е приятно — отсече Джаки и изчезна сред пушилката.
Бен си наля бира, веднага след като Невестулката с професионално умение напълни чашата си до ръба. Пяната се надигна застрашително, но не преля.
— За твое здраве, братче.
Бен отпи от чашата си.
— Е, как върви писането?
— Не мога да се оплача, Невестулка.
— Зърнах те да се разкарваш с щерката на Нортън. Чудесно момиченце, свежо като праскова. Добре си случил с нея.
— Да, тя е…
— Мат! — изрева Невестулката и стреснатият Бен едва не изпусна чашата. Господи, помисли той, наистина крещи като заклан петел.
— Мат Бърк! — Невестулката усърдно размаха ръце, някакъв белокос мъж отвърна на поздрава и взе да си пробива път през тълпата. — С тоя трябва непременно да се запознаеш — обясни Невестулката. — Мат Бърк е умна глава, мене слушай.
Приближаващият мъж изглеждаше на около шейсет години. Беше висок, с разкопчана светла фланелена риза и късо подстригана бяла коса.
— Здрасти, Невестулка — каза той.
— Как си, мой човек? Да те запозная с един приятел от пансиона на Ева. Бен Миърс. Пише книги, ще знаеш. Чудесно момче. — Невестулката се озърна към Бен. — Двамата с Мат сме израснали заедно от ей-такива хлапета, ама той се изучи, а пък аз хванах шишето.
И Невестулката се изкиска. Бен стана и енергично стисна ръката на Мат Бърк.
— Добър вечер. Как сте?
— Благодаря, добре. Чел съм една от книгите ви, мистър Миърс. „Въздушен танц“.
— Наричайте ме Бен. Хареса ли ви книгата?
— Във всеки случай имам по-добро мнение от критиците — каза Мат и седна. — Мисля, че след време ще спечели признание. Как си, Невестулка?
— Тип-топ. По-добре не може и да бъде. Джаки! — ревна Невестулката. — Донеси чаша за Мат!
— Трай малко, бе, дъртак! — кресна Джаки и наоколо се разсмяха.
— Чудесно момиче — каза Невестулката. — Щерка на Морийн Талбот.
— Да — кимна Мат. — Преподавал съм й. Випуск 71. А майка й завърши през петдесет и първа.
— Мат преподава английски в гимназията — поясни Невестулката. — Сигурно ще има за какво да си побъбрите.
— Спомням си едно момиче на име Морийн Талбот — каза Бен. — Идваше да взима прането от леля ми с върбов кош и на другия ден го връщаше изгладено. Кошът беше само с една дръжка.
— Тукашен ли си, Бен? — запита Мат.
— Като момче живях тук. При леля Синтия.
— Синди Стоунс?
— Да.
Джаки пристигна с чиста чаша и Мат си наля.
— Вярно казват, че светът е малък. Леля ти завърши гимназията през първата ми учителска година в Сейлъм’с Лот. Как е тя?
— Почина през седемдесет и втора.
— Моите съболезнования.
— Издъхна, без да страда — каза Бен и отново напълни чашата си.
Оркестърът бе приключил изпълненията и се отправяше към бара. Разговорите попритихнаха.
— Може би се връщаш в Джирусълъм’с Лот, за да пишеш книга за нас? — запита Мат.
В съзнанието на Бен потрепна тревожен сигнал.
— И така би могло да се каже — промърмори той.
— Значи градчето е случило с добър биограф. „Въздушен танц“ беше чудесна книга. Мисля, че и тук може да се напише нещо хубаво. Преди години вярвах, че аз ще го напиша.