Ловците

— Освен това иска среща с теб, шефе, в мига, в който успееш да го вместиш в натоварената си програма.

— Може ли да не е точно днес? Утре заминавам за Европа — Париж, Фулда, Будапеща и може би Виена. Може пък, докато се върна, да успея да измисля някой хитър начин да го върна на Монтвейл.

— Аз ще удържа фронта — обеща тя. — Само че няма да е безкрайно дълго. Ти колко време ще си извън страната?

— Само два дни. Бих тръгнал веднага, но се налага да поговоря с Хол. Той е пратил да ме повикат, но се връща късно следобеда. — Чарли замълча. — Единственото хубаво в цялата тази работа е, че ще успея да си поговоря с него за господин Елсуърт.

— Чарли — обади се колебливо Агнес, след това събра кураж и продължи: — Чарли, крайно време е да приемеш, че вече не работиш за Мат Хол.

— Когато Мат Хол каже, че иска да ме види, заставам мирно пред него и козирувам.

— Както решиш. Искам обаче да ти кажа, че не си длъжен да го правиш. А лошото в случая е, че няма да е справедливо от твоя страна да молиш Хол да води битките ти с Монтвейл. Той вече няма власт над теб, следователно не носи отговорност за действията ти.

— Тя е права, Чарли — намеси се Милър. — Както ти казах, свиквай да се държиш като надувко.

— Господи! — изпъшка отчаяно Кастило.

— Трябва вече да си свикнал с тази роля — продължи Агнес. — Нали затова е напудреният офис и „Юконът“ на Тайните служби. Това са символите на успеха в окръг Колумбия, Чарли. Средно успелите бюрократи получават места на паркинга, на които са им написани имената. Хората на следващото стъпало се возят в служебен автомобил, но не за да ходят на работа с него. На следващото стъпало ти дават „Юкон“, който карат твоите хора, не служителите от Тайните служби. Каймакът е „Юкон“ на Тайните служби, който е на твое разположение по всяко време на денонощието. Затова Том Макгуайър го уреди. Той знае какви са правилата на играта, а ти гледай да ги научиш колкото е възможно по-скоро.

Кастило поклати глава и попита:

— Том къде е?

Не остана време за отговор. Чу се дискретен звън и червената лампичка на червения телефон започна да примигва.

— На този телефон отговаряш само и единствено ти — уведоми го Агнес.

Кастило направи крачка към огромното бюро и вдигна слушалката.

— Кастило.

— Обажда се Натали Кохън, Чарли.

— Добро утро, госпожо секретар.

— Току-що разговарях по телефона с посланик Лоримър — обясни тя. — Първо позвъних на господин Мастърсън и му казах, че господин Лоримър е бил открит, при какви обстоятелства е бил открит, и го разпитах как роднините ще приемат обаждането ми.

— И какво отговори той, госпожо?

— Каза ми, че човек от посолството в Монтевидео се е обадил на посланика — тъй като той е най-близкият роднина — и му е разказал какво се е случило.

— Не се бях сетил, че може да се получи по този начин — призна Кастило.

— При подобни инциденти се следва установена процедура и тя е била задействана, след като господин Лоримър е бил идентифициран — обясни тя. — Нямало е откъде да знаят, разбира се, че бащата има проблеми със сърцето, нито пък че е пенсиониран посланик.