Ударът на кобрата

— На лов за крисджо ли? — попита Джошуа.

Инглис го погледна.

— Естествено. Само крисджо и бололините си заслужават масов лов. Когато приближат, ще чуете предупредителни сирени.

— Моф спомена един-два пъти за крисджо — каза Серенков. — Останах с впечатление, че са опасни, но друго нищо не чухме.

— Опасни ли? — Инглис се засмя. — Опасни е меко казано за животни, дълги повече от два метра и високи един метър, със зъби, които за секунди могат да прехапят човек. Свирепи зверове. Застрашават и хората, и добитъка.

— Приличат малко на нашите рогати леопарди — отбеляза мрачно Риндстат. — Местни авентински хищници, с които се борим откакто сме се заселили.

— Тук не е така — поклати глава Инглис. — Според древните легенди, крисджо са били относително миролюбиви, избягвали са първите заселници и са проявявали готовност да си разделят бололините с хората. Едва по-късно, може би когато са разбрали, че хората имат намерение да останат завинаги, започнали да ги нападат.

— Или когато са открили, че човешкото месо също е добро за ядене — подхвърли Йорк. — Тази промяна отведнъж ли е станала или постепенно?

Инглис погледна Моф и той повдигна рамене.

— Не зная — отвърна Моф. — Информацията за първите години е непълна. Аварията, поради която сме спрели тук, е унищожила голяма част от електронната ни записваща апаратура и много исторически данни са се изгубили.

По линията се чу гласът на Намиди.

— Изясни този въпрос, Юри — каза той. — Трябва да научим дали крисджо наистина проявяват признаци на интелигентност.

— Попитах — продължи Серенков, — защото ако действително са разбрали, че сте решили да се заселите тук, тези крисджо може да са интелигентни същества.

— Нашите биолози изследваха този въпрос — отвърна Моф — и са на мнение, че е изключено.

— Например, те не проявяват голяма способност да се учат — поясни Инглис. — Във всички села, а и в някои градове, периодично се устройват ловни хайки, в които участват до петдесет души жители и гости. И въпреки това крисджо не се научиха да стоят далеч от населените райони.

Започна да се смрачава.

— А, затова значи е сложен онзи надпис на портата — обади се Джошуа. — За да може всеки, който мине оттам, да научи за предстоящия лов на крисджо, а не само местното население.

— Да — кимна Инглис. — Тези хайки представляват един вид отдушник за агресивните страсти на хората и всички, които желаят да участват в тях, са добре дошли. Кожите на крисджо са много ценни, а и мнозина намират месото им за по-вкусно от това на бололините. Ако бяхте дошли един час по-рано… но, не, разбира се, вие нямате мохи. Виждам, че нямате и оръжие.

— Звучи така, сякаш този вид е на изчезване — измърмори Йорк.

— Всъщност, наистина е на изчезване — призна Инглис, — поне в населените области на Квазама. Казвам, че са опасни и многобройни, но когато хайка от петдесет души се върне с един или два трофея, хората смятат, че са имали голямо ловно щастие. Навремето, при строителството на Хърисийм, от предпазната стена човек е убивал по животно на час.