Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
— Разсейващата вниманието магия също може да се окаже много полезна — продължи тя.
Сините й очи се фокусираха напрегнато, точно както бях виждала да правят мороите, когато прибягваха до магиите. Китката й се стрелна напред и един огнен език профуча покрай лицето на Кристиан. Не го докосна, но съдейки от начина, по който той трепна, заподозрях, че много малко оставаше да почувства топлината.
— Сега опитай ти — предложи тя.
Кристиан се поколеба само за миг, след което повтори движението й. Огънят припламна, но не бе така умело контролиран като нейния. Освен това не беше и така добре насочен. Лумна право към лицето й, но преди да достигне до него, се раздели на две и го заобиколи, сякаш се бе сблъскал с невидим щит. Таша го отклоняваше чрез своята магия.
— Не беше зле, като оставим настрана факта, че имаше опасност да обгориш лицето ми.
Дори и аз не исках лицето й да бъде обгорено. Но косата й… а, да. Нека да видим колко щеше да е красива без дългата си гарвановочерна грива.
Двамата с Кристиан продължиха да се упражняват. С напредване на времето той постепенно подобряваше техниката си, въпреки че явно му оставаше да извърви още много път, докато достигне класата на Таша. Моят интерес също нарастваше, докато мислех за възможните приложения на магията.
Приключиха урока, когато Таша каза, че трябва да тръгва. Кристиан въздъхна, явно огорчен, че не бе успял усъвършенства способностите си за един час. Състезателният му дух беше силен почти колкото моя.
— Все пак мисля, че щеше да е по-лесно, ако изцяло ги изгоря — настоя той.
Таша се усмихна, докато връзваше косата си на стегната конска опашка. Определено би било по-добре да няма толкова разкошна коса, особено след като знаех колко много Дмитрий обича дългите коси.
— Щеше да е по-лесно, защото няма да изисква много силна концентрация. И щеше да е проява на небрежност. Твоята магия ще се усили след многобройни тренировки, особено ако усвоиш тези методи. И както вече ти казах, така могат да се постигнат и други цели.
Не исках да говоря с нея, но не се сдържах.
— Би било много по-добре, ако се сражаваш заедно с пазителя си — заговорих възбудено. — Особено ако пълното изгаряне на стригоите изисква толкова много енергия. По този начин можеш да използваш само част от енергията си, за да отвлечеш вниманието на противника си. А това наистина ще отвлече вниманието им, защото те мразят огъня. Този миг ще е напълно достатъчен пазителят да ги прободе. Така ще можеш да се справиш с цяла банда стригои.
Таша ми се усмихна. Някои морои — като Лиса и Ейдриън — се усмихваха, без да показват зъбите си, но Таша винаги ги оголваше, включително и кучешките си зъби.
— Точно така. Двете с теб трябва да отидем някой ден на лов за стригои — пошегува се тя.
— Не мисля така — отвърнах аз.
В самите думи нямаше нищо лошо, но тонът, с който ги произнесох, не прозвуча добре. По-скоро студено. С неприязън. Таша за миг се изненада от рязката промяна в държанието ми, но явно реши да не ми обръща внимание. Докато шокът на Лиса се предаде и на мен по нашата връзка.
Таша обаче не изглеждаше обезпокоена. Поговори още малко с нас, като се уговори с Кристиан за вечеря. Докато Лиса, Кристиан и аз слизахме надолу по спираловидната стълба, Лиса ме изгледа остро.
— За какво беше всичко това? — запита ме тя.
— Кое за какво беше? — попитах аз най-невинно.
— Роуз — заговори тя многозначително. Трудно е да се правиш на глупачка, когато най-добрата ти приятелка знае, че можеш да четеш мислите й. Така че отлично знаех за какво става дума. — Държа се гадно с Таша.
— Не беше чак толкова гадно.
— Беше груба! — възкликна тя и отстъпи, за да направи път на група деца морои със скиорски екипи, следвани от един морой, инструктор по ски, с доста изморен вид.