Посмъртен образ

— Ами панадолът откъде е?

— Купих го от аптеката. Гърлото ме заболя още сутринта и на връщане от училище взех всичко, каквото трябва.

Стасов мислено се наруга. Детето му цял ден лежи вкъщи с температура, а той го е зарязал на произвола на съдбата. Вярно, тя едва ли не от бебе е свикнала да си е сама вкъщи и израсна напълно самостоятелна, но това изобщо не го оправдава.

— Защо не ми се обади по телефона? — ядосано попита той. — Защо веднага не ми каза, че си болна?

— Ама защо? — Тя впери в баща си огромните си тъмносиви очи, в които ясно се четеше искрено недоумение.

— Щях да дойда…

— Защо? — повтори Лиля. — Какво, нямаш ли ми доверие? Мислиш, че не знам как се лекува ангина ли? Голямото чудо! Хайде де!

— Е, все пак! — продължи да се ядосва Стасов. — Щях да извикам лекар.

— Какъв лекар? — учуди се Лиля. — Нали съм регистрирана при мама, а не при теб, и поликлиниката ми е там, в Соколники. От твоята районна поликлиника няма да пратят лекар за мен.

Стасов раздразнено се намръщи. Наистина съвсем беше забравил, че тук, в Черьомушки, поликлиниката няма да прати лекар за Лиля — картонът й не е при тях.

— Ами училището? Нали ще ти искат бележка от лекар, инак ще излезе, че си избягала.

— Голяма работа! — спокойно отвърна Лиля с очарователното си детско високомерие. — Ти ще им напишеш бележка, че наистина съм била болна, и това ще е достатъчно. Нали съм отличничка, всички учители знаят, че не отсъствам без уважителна причина.

Стасов си притопли вечерята, угаси лампата в стаята на Лиля и седна да хапне, като едновременно прелистваше документите в командировъчните папки.

Попадаше непрекъснато на листове със загадъчното заглавие „Без достъп“. Той внимателно ги проучи и разбра, че това са списъци на хора, с които служителите на „Сириус“ избягваха да се срещат. Да, всъщност ясно е: когато живее в хотел, човек става уязвим и достъпен. Който си поиска, може да влезе в хотела, да се качи на етажа, където си настанен, и да потропа на вратата ти. А на тази врата никога няма шпионка, затова всеки път, когато я отваряш, не знаеш каква изненада те очаква на прага. Да не говорим, че вратата може и просто да се взриви. Могат да те причакат на етажа, в хола, на външното стълбище. Могат да ти звънят по телефона денем и нощем.

Затова актьорите и режисьорите, особено известните, задължително подават в службата по безопасност списък на лицата, от чието преследване искат да се предпазят. Някои постъпват по обратния начин — подават списък на хората, с които непременно трябва да се видят, и пишат отдолу, че не искат да бъде допускан до тях никой друг, да не се дават сведения за стаята им и за телефонния им номер. Така или иначе, през седемте години от съществуването на „Сириус“ се бяха натрупали доста документи, от които личеше от кого са се криели, с кого не са искали да се виждат хората, работещи при Мазуркевич.