Школа за магии (Книга първа)

— Вън! — извика той троснато на Виктор.

Виктор забърза към изхода. Полковник Буров се приближи към масата.

— Моля ви, стойте си. Може ли да седна? — И той се настани на масата им. Щракна, с пръсти и незабавно се появи една сервитьорка. — Още вино. — Погледна Холис и Лиза. — Трябва да ви се извиня от името на моя колега.

— Защо? Той не владее ли човешката реч? — отговори Холис.

Отначало Буров се зачуди, но след малко разбра израза и се усмихна. Обърна се и преведе думите на Холис на останалите. Всички се засмяха.

— Често ли идвате тук? — попита Холис.

— Да. Това е любимото заведение на моята организация. Не го ли знаехте, преди да дойдете?

Холис не обърна внимание на въпроса.

— Да предположа ли, че срещата не е случайна?

— Тя е навярно съдбоносна.

— Какво имате предвид, полковник Буров?

— Много неща, полковник Холис. От последната ни среща в Можайск по повод на оная неприятна история доста често си мисля за вас двамата.

— Както и ние за вас.

— Поласкан съм. Между другото, казаха ми, че изобщо не сте ходили до онова държавно стопанство.

— Е, та?

— Намерихме колата — продължи Буров, — която бяхте наели, там, където сте я оставили — при гарата в Гагарин, и аз наредих на хората от Криминалния отдел на московската полиция да я огледат. Следите по гумите, калта, боровите иглички и така нататък. Стигнах до извода, че сте влизали в забранена зона. По-точно — в една зона на два километра северно от Бородино.

— Бихте ли ми подали маслото, полковник? — помоли Холис.

Буров бутна една купичка масло през масата.

— Е?

Холис се наведе към Буров.

— Щом искате да разговаряте с нас, защо не го направите чрез вашето външно министерство и моето посолство? Довиждане!

Буров започна да почуква с лъжица по масата.

— Да вървят по дяволите! Това е работа за разузнаването. Аз знам кой сте вие. Знам още, че имате белези по врата и по гърба от рани, които сте получили, когато са ви свалили над Хайфон. Знам и това, че сестра ви се казва Мери, а майка ви се е пропила. Дайте да говорим по същество и да забравим за съществуването на дипломатическия етикет.

Холис взе лъжицата от ръката на Буров и каза:

— Добре, край на етикецията. Вие убихте един американски гражданин. Пребихте шофьора ми и навярно щяхте да ни убиете с госпожица Роудс. Въпреки всичко сега си седите тук с нас и ни говорите така, сякаш сте цивилизовано човешко същество. Само че не сте.

Буров, изглежда, не се обиди. Прекара замислено пръст по устните си, после кимна.

— Добре. Няма смисъл да отричаме някои от подробностите, които споменахте току-що. Най-вероятно изводът, който правите от тези подробности, е погрешен. Тоя въпрос е далеч извън рамките на вашата компетентност, полковник Холис, без съмнение и на вашата, госпожице Роудс. Признавам, че той е извън рамките и на моята компетентност. Това е въпрос, който засяга хората на най-високо равнище.

— Тогава защо трябва да се убиват обикновени хора, полковник? — обади се Лиза.

Буров не й обърна внимание и продължи:

— Да, ще задоволя любопитството ви. Нещата стоят така: въпросният майор Джак Додсън, когото покойният господин Фишър споменава в телефонното си обаждане до вас, е дезертьор. Като военнопленник в Народна република Виетнам майор Додсън изпраща писмо до съветското правителство в Ханой с молба за разговор. Интервюто е уредено и по време на дискусията със съветското военно аташе майор Додсън казва, че с удоволствие ще се възползва от възможността да се установи в Съветския съюз и да сподели своите знания в областта на военната авиация срещу освобождаването му от военнопленническия лагер. Чувствал се огорчен и предаден от своята държава. Заявил, че Америка не е воювала честно, че въздушната война е поставила живота му в опасност, опропастила е таланта му и е причинила смъртта на негови приятели. Навярно и вие сте се чувствали така, полковник Холис. Както и да е, Додсън попитал дали можем да го измъкнем от виетнамския военнопленнически лагер. И ние го измъкнахме.

Холис и Лиза мълчаха.

— А защо Съветският съюз не е провъзгласил неговото дезертьорство с цел пропаганда? — попита най-после Холис.

— Додсън не желаеше това. Това е част от сделката, която сключихме с него.

— И той е решил да остави семейството си да го смята за мъртъв? — попита Лиза.

Буров вдигна рамене.

— Майор Додсън говореше за някогашни изневери на съпругата си. Доколкото знам, той няма деца.

— Това ми звучи напълно абсурдно — каза Холис и след малко добави: — А какво е правил Додсън в оная борова гора през нощта, когато е срещнал Грегъри Фишър? Гъби ли е събирал?

— И — допълни Лиза — защо Грегъри Фишър е напуснал хотел „Русия“, след като полковник Холис му каза да стои там, и се е върнал при Бородино, където е загинал при автомобилна катастрофа? Да чуем отговора ви, полковник Буров.

Буров отпи малко вино.

— Злополуката с господин Фишър няма нищо общо със случая с майор Додсън. И все пак, тъй като и аз имах възможността да прослушам записа на разговора между господин Фишър и вас двамата, мисля, че всички признаваме, че той звучеше твърде възбудено. В доклада на милицията пише, че е бил и пиян. Моята версия е, че се е паникьосал и е тръгнал обратно с колата си с намерението да… ами, кой знае какво може да се очаква от един пиян човек? Що се отнася до майор Додсън, той има навика да ходи пеш из гората. Срещнал е господин Фишър съвсем случайно и навярно от чиста носталгия му е разказал нещо за себе си. Но изобщо не е казвал на господин Фишър, че е пленник, защото в действителност той не е.