Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Бях обвинител в няколко случая за измама, но дребни. Преди две години имаше един уличен мошеник, който продаваше механични кучета. Трябваше да ходят и да лаят, но бяха дефектни. Измамникът ги взимаше от фабриката за една трета от цената и когато мишената се наведеше да разгледа кучето, той си преправяше гласа и започваше да лае. По Коледа продаде стотици. Номерът беше толкова евтин, че ме разсмя. Получи седем месеца. Но това сега е голямо престъпно начинание.
По една случайност Биано познаваше мошеника, за когото Виктория говореше. Това беше специалитет на фамилията Бейтс. Купуваха дефектни играчки от производител на име „Говореща животинска ферма“. Взимаха и патета, които не квакаха, и коледни джуджета, отказващи да кажат „Хо, хо, хо“. Измамникът от разказа на Виктория беше втори братовчед на Биано и се казваше Сони Тротоарния. Тогава Сони се беше провалил и Биано реши да не споменава за това.
— Виктория, ако искаш правосъдие за Карол, аз обещавам да ти го осигуря. Ще насъскам Томи и Джо един срещу друг, но ти трябва да си твърдо на моя страна.
— Знам. Задържай, като пускаш и умножавай, като делиш. Само дето досега съм правила обратното. Това е голяма промяна за мен. — Тя се умълча, сетне добави: — През целия си живот съм се опитвала да представлявам нещо, с което да се гордея.
— И то ли те сдъвка и изплю?
— Това не означава, че не си е заслужавало да вярвам в него.
Настъпи мълчание, после Виктория се усмихна.
— Е, сега вече всичко свърши. Наближаваме Модесто. Да намерим нашето пасище за лосове.
— Първо трябва да изберем боя за компанията. Пред нас има железарски магазин.
Спряха пред една дървена постройка от началото на века и влязоха. Магазинът имаше метални лавици, неоново осветление и линолеум на пода. Една цяла стена беше отделена за бои.
Виктория протегна ръка и взе една кутия с изумруденозелена боя.
— Тази е хубава. Тенеси е зелен щат.
— Какъв цвят си представяш, когато казвам „фероокис“?
— Нещо като ръжда…
— Такава ни трябва. Измамата ще бъде двупосочна.
— Разбира се, имаш право. — Тя грабна една кутия с яркооранжева боя и му я подаде. — Не е толкова лош избор, като си спомниш, че всичко, което нашето правителство прави, е умишлено грозно. Това е част от уравнението дизайн-цена-употреба. Поощрява функциалността за сметка на стила и цената за сметка на функциалността. Ето защо всичко изглежда грозно и не става за нищо.
— Да — усмихна се Биано. — Но това е малко ярко за корпоративна украса. Какво ще се получи, ако го направим по-тъмно с една трета от това?
Той взе тъмночервена боя и я доближи до оранжевата.
— Леко ръждиво, както ти каза — продължи да разсъждава той. — После ще използваме ръждиво медночервената боя за „пасището на лосове“ и за нашите годишни доклади.
Биано се обърна и за пръв я видя да му се усмихва широко. Усмивката озари лицето й и омекоти чертите. Виктория наистина беше красива. В този миг той видя каква е била като малко момиче, преди да надделеят амбициите.
— Точно така — съгласи се тя.
Биано отиде в предната част на магазина и показа двете бои на човека зад щанда. На табелката на ревера му пишеше „ГАРИ ХОБС, СОБСТВЕНИК И ОТДЕЛ ЖАЛБИ“.
— Трябват ми две хиляди литра от това и хиляда от тази — каза Биано. — И пръскачка, и компресори. Наскоро си купих ферма в Мерисвил и трябва да боядисам външните метални повърхности.
— Хубава поръчка — усмихна се Хобс, взе каталога и започна да го прелиства.
— Искам да знам каква отстъпка ще направите заради количеството — добави Биано и Хобс кимна. — Ще я взема след ден-два. Ще платя за транспорта. Може да намаля или да увелича малко поръчката. Зависи какво ще каже бояджията. Само искам да съм сигурен, че като дойда, ще имате необходимото количество. Ще платя капаро.
— Сега ще проверя в склада в Бейкърсфийлд — каза Хобс, вдигна слушалката и набра някакъв номер.
— Може ли да ползвам телефонния указател?
Гари Хобс му го подаде. Биано взе указателя и го занесе при Виктория.
— Пазиш ли още онази бележка?
Тя кимна и извади листчето от чантата си.
Биано намери „Бейтс“ в указателя за централна Калифорния. После съзря „Стивън Х.“ и записа номера му.
Хобс каза, че след ден боята ще бъде доставена в Сан Йоакин. Биано му даде хиляда долара капаро. В малкия склад в дъното на магазина избраха компресор и пръскачка с три резервоара. Взеха две кутии оранжева и една с червена боя и преди да тръгнат, Биано купи три листа с жълти самозалепващи букви, високи пет сантиметра, три листа с бели, по два сантиметра и половина и два зелени работни комбинезона.