Мошеникът

12.

Пасище за елени

Биано най-после разказа на Виктория как ще осъществи измамата. Летяха за Сан Франциско. Роджър бе долепил муцуна до прозорчето на една клетка, на която с големи червени букви пишеше: ОТДЕЛ „НАРКОТИЦИ“, МИТНИЦА САЩ. Биано бе казал на стюардесата, че е правителствен дресьор на кучета и пренася Роджър в Сан Франциско, за да издирва наркотици за тамошната митница. Това предостави на териера привилегировано положение на пода между седалките в първа класа, вместо да мръзне в багажното отделение. Докато моторите тихо бръмчаха и стюардесите разнасяха напитки, Биано обясняваше на смаяната Виктория как се прави „пасище за лосове“. Първо се подготвяше терена, което включваше измама с държавна поръчка за боя. Разказа й за „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ — собственост на фамилията Бейтс. Компанията нямаше нищо, освен корпоративна фасада. Джон я бе купил преди пет години за сто долара за евентуална употреба в „пасище за лосове“. Най-привлекателната й особеност беше, че заемаше хиляди декари първокласна земя в северен Тенеси. Нотариалните актове за собственост на практика бяха без никаква стойност, защото бяха дошли от едно старо дарение, направено преди петдесет години.

— Много неща се случиха оттогава — ухили се Биано. — Земята се насели от незаконно нанесли се там хора, които сега имат законното право да я притежават. Технически дарението още е валидно, но не може да влезе в сила. Хубавото е, че още фигурира в областния регистър и ако някой се обади да провери историческото съществуване на нашия нотариален акт, служителката ще погледне и ще каже, че петролната компания притежава въпросните парцели, макар те да са собственост на хората, живеещи на тях. Това чудесно объркване е създадено от щата Тенеси, защото не са си направили труда да заличат старите дарения от регистрите си. Можем да оценим земята на колкото искаме. Когато счетоводителят на Томи провери, всичко ще бъде наред в документите. Друг плюс е, че онази стара мъртва компания още има живи акционери. Те инвестираха в нея преди десет години, когато беше действаща. После фалира и те я отписаха от данъчните си декларации и я забравиха, но юридически акционерите още притежават трийсет процента от акциите, които са регистрирани във Ванкувърската стокова борса, където изискванията за включване на компаниите са много хлабави. До преди седмица акцията възлизаше на едно пени. Общата стойност е по-малка от двайсет и пет хиляди долара. Оттогава чичо ми Джон и аз търгуваме с пакет от сто хиляди акции, за да създадем изкуствен пазар. Вече успяхме да вдигнем стойността на един долар. Ако извършваме по две сделки на ден, след седмица цената ще стане десет долара. Ще продадем акциите в Сан Франциско, защото в местния вестник „Кроникъл“ има списък на акциите, които се търгуват на Ванкувърската борса. Когато хората на Томи проверят, земята в Тенеси ще направи цената от десет долара да изглежда напълно законна.