Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
Виктория записваше всичко в жълтия си служебен тефтер. Това плашеше Биано. Той страдаше от параноя и не обичаше да оставя писмени следи, но анализите бяха част от Виктория, затова Биано не се обади.
Час по-късно, когато й обясни как ще стане цялата измама, тя затвори жълтия тефтер и впери поглед право напред, без да говори. Биано се облегна назад и се опита да заспи, но усети, че тя го гледа. От време на време отваряше очи и я хващаше, че се е вторачила в него. Не беше сигурен дали я бе смаял, или уплашил до смърт.
Приземиха се в Сан Франциско и понесоха багажа си заедно с брезентовата чанта, съдържаща стоте хиляди долара. Отправиха се към паркинга, където даваха коли под наем. Роджър припкаше до тях. Беше завързан с червената каишка, която Биано му бе купил за Коледа.
Биано поиска средна по размер светлозелена кола с две врати. Накрая избра един форд ескорт.
Отидоха в „Станфорд Корт“ — луксозен хотел на Ноб Хил — и Биано се регистрира със собственото си име. След десет минути се срещнаха в оскъдно осветения бар. Роджър се сви на стола и сложи глава на коленете на Виктория. Кучето наблюдаваше внимателно, докато Биано отброи десет хиляди долара.
— Вземи останалото и открий банкова сметка на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ — каза той и даде на Джон брезентовата чанта с деветдесетте хиляди. — Виктория ще дойде с теб. Аз ще взема Роджър и ще отида да избера пасището за лосове.
— Не бързай толкова. Ще дойда с теб — възрази Виктория.
— Защо? Това е само едно пътуване до фермите. Ти си юрист. Можеш да помогнеш в преговорите с банката.
— Така, както ми го обясни в самолета, става дума за нещо по-различно от оглед на ферми. Пък и искам да видя някои от онези семейства Бейтс, за които всички говорят.
Виктория беше като дъвка, която не може да се отлепи от обувката ти, но Биано реши, че е по-добре да я успокои, отколкото да я изолира.
— Добре. Двамата ще отидем в Модесто — съгласи се той, после се обърна към Джон. — Ще се върнем утре вечерта. Започни да търсиш офис на два етажа в някой небостъргач. Ще бъде страхотно, ако е в центъра, близо до другите големи петролни компании. Ще бъде хубаво, ако от прозорците ни се виждат сградите на „Тексако“ или на „Шел“.
— Ще наема два последни етажа на пазара, до Ексън Тауър — рече Джон. — Какво ще кажеш за неонова реклама на покрива с емблемата на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“?
— Каква е емблемата на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“? — попита Виктория.
— Лос с петролна сонда в задника — ухили се Биано.
Джон каза довиждане, взе брезентовата чанта и излезе от бара.
— Защо ще ходим в Модесто? — попита тя.
— Долината на Сан Йоакин е един от последните потенциално големи петролни басейни в Северното полукълбо. Досега са излезли само няколко оскъдни кладенеца с природен газ, но има още много предположения. Долината има онова, което геолозите наричат огромно пясъчно-каменно стратиграфско напластяване. Това я прави голямо откритие и идеално място за пасище на лосове, защото ако негодниците, в които се прицелваме, решат да я проверят, нашата история ще бъде подкрепена с геологични факти.
Излязоха от Сан Франциско със светлозеления форд ескорт и се отправиха на изток по магистрала 9. Скоро градският пейзаж отстъпи пред хълмисти обработваеми земи. Роджър си бе намерил място на задната седалка и сънуваше кучешките си сънища, като от време на време джафкаше и облизваше муцуна. Близо един час не разговаряха. Биано още се чудеше на Виктория. Тя беше бивш прокурор… За него беше малко обезпокоително като си помислеше, че бе успяла да му влезе под кожата. Запита се дали коварството или красотата й го размекваше, или общият им интерес да отмъстят. А може би беше поредният страничен ефект от побоя със стика за голф. На няколко пъти се улавя, че се опитва да я накара да се усмихне и се натъжаваше, когато не успееше. Мълчанието й започна да го смущава повече от неуспеха му да я разсмее.
— Добре ли си? — попита той.
— Да.
На лицето й имаше странно изражение.
— За какво мислиш? Много си мълчалива. Започваш да ме плашиш.
Онова, което тя му каза, не беше очакваната присъда, а несдържано вълнение.
— Не знаех, че е толкова лесно да се правят такива неща. Шашмата с перлата беше гениална. Дори не нарушихме нито един закон… А сега имаме фалшива петролна компания с акционери и регистрирана земя.
— Никога ли не си се занимавала с дела на измамници? — изненадан попита той.