Мошеникът

Томи Рина чу за перлата по обяд. Когато богатият каубой от Тексас не се появи да вземе втората, Доналд Щайн половин ден разсъждава какво би могло да е станало с него. Осъзна, че е купил същата перла за сто и петдесет хиляди долара и разбра, че му предстоят огромни неприятности. Не можа да измисли начин да прикрие грешката си, затова се обади на шефа си и му каза какво се бе случило.

След по-малко от двайсет минути Томи влезе в бижутерския магазин.

— Позволил си на онзи шибан тексаски каубой да ти продаде една и съща перла? Да не си откачил?

— Отначало не разбрах, че е същата. Гледах я и се чудех. Накрая помолих човека от търговския център за бижута, от когото първоначално я бях купил, да дойде. И той ми каза…

Доналд Щайн бе уплашен до смърт. Беше сигурен, че Томи ще го пребие, но не стана така.

— Добре — каза Томи. Обзе го странно, ужасяващо спокойствие. Разположените му едно до друго маймунски очи мигаха лениво. — Ще намеря онези нещастници и ще ги сложа в друга категория.

— Да, господине — рече Доналд.

Тази „друга категория“ явно означаваше „починали“.

— Ако се случи още веднъж, горчиво ще съжаляваш. Лошо ти се пише. Опичай си акъла, задник такъв. Не прави втора грешка!

После дребният мафиот се обърна и излезе от магазина.

Томи прекоси фоайето, минавайки покрай масите за фаро и игралните автомати, и се приближи до Гюс Тагърт, управителя на етажа, който седеше на царствен кадифен стол до махагоновата врата на асансьора, водещ към втория етаж, където бяха масите на най-богатите комарджии.

— Искам да видя Бартли.

— Стига, Томи, не мога да те пусна там. Нямаш пропуск. Трябва да спазвам правилата.

Гюс беше назначен на тази длъжност, защото беше непреклонен.

— Да ти го начукам, Гюс. На теб и на шибаните ти правила. Щом ме мислиш за враг, ще направя живота ти черен.

Томи побесня. Праисторическите му очи блестяха убийствено. Когато беше ядосан, в него имаше нещо, която стопяваше всякаква съпротива.

— Добре, добре. Успокой се, чу ли? — каза Гюс, отстъпвайки и губейки позиции.

— Ти се успокой! — изкрещя Томи. — Някакъв каубой е направил удар за сто бона в бижутерския ми магазин и искам да видя камерите на Бартли. По-добре се присъедини към моя отбор, Гюс, инак ще имаш шибан белег на мястото, където е шавала змията между краката ти.

— Спокойно… Качи се горе, само не казвай, че аз съм те пуснал — рече Гюс, свивайки се под смразяващия поглед на Томи.

Сетне натисна копчето на асансьора. Вратата се отвори и Томи влезе в тапицираната с мокет кабина с месингов парапет.

На третия етаж нямаше луксозни мебели. В боядисаното бетонно помещение на сгъваеми столове седяха надзирателите и биячите на казиното. Там беше и централната охранителна техника. Томи потропа на вратата. С. Бартли Нийланд отвори и го погледна през дебелите лупи на очилата си. Бартли беше слаб, сипаничав и туберкулозен на вид особняк. Той бе проектирал цялата видео охранителна система на хотела, както и Небесното око — камерите на тавана, които следяха всичко. Апаратурата за наблюдение беше свързана с неговата стая.