Морелси

— Много си добър, че дойде да ни кажеш — каза Калдера.

— Да — потвърди Деро.

— Много съжалявам за татко ви и майка ви — каза Шам.

— Благодаря ти — рече Калдера.

— Благодаря ти — произнесе тържествено Деро.

— и ние съжаляваме за твоите — додаде Калдера.

— А… — Шам не знаеше какво да каже. — Това беше преди столетия.

— Сигурно е било много трудно да стигнеш дотук — рече Калдера. — Да ни кажеш.

— Ние и без това щяхме да дойдем — отвърна Шам.

— Разбира се. — Тя се спря пред една врата. Хвана дръжката. Погледна брат си и той също я погледна. Тя вдъхна дълбоко. Деро кимна, тя му кимна в отговор и ги въведе в стая, която някога е била спалня, а сега две от стените бяха бутнати и тя се откриваше към ниско надвисналото над градината небе. Щом усети уханието на свежия въздух, Дейби изцвърча. Това пространство бе изпълнено колкото с мебели и паркет, толкова и с пръст, бръшлян, стари петна от дъжд и външен въздух. Калдера прокара пръсти във влажния прах.

Зад едно бюро, с лице към зейналата дупка, седеше един мъж. Той пишеше — ту с писалка по лист, ту набираше на ординатор. Пишеше почти обезпокоително бързо.

— Татко — каза Калдера.

Очите на Шам се облещиха.

Мъжът се огледа назад и им се усмихна. Шам не помръдваше от вратата. Очите на мъжа изглеждаха не съвсем на фокус. В радостта му, че ги вижда, се долавяше малко отчаяние.

— Здравейте — каза мъжът. — Гостенин? Моля, моля, влезте!

— Това е Шам — каза Калдера.

— Той дойде да ни направи услуга — обясни Деро.

— Татко — каза Калдера. — Имаме лоши новини.

Тя се приближи и по лицето на мъжа трепна безпокойство. Шам тихо заотстъпва назад и затвори вратата. Опита се да се отдалечи повечко, но след минута-две му се стори, че дочува плач.

А още минута-две след това децата на Шроук с печални лица излязоха от стаята.

— Стори ми се, че вие казахте, че татко ви е този, който… Че него съм намерил — прошепна Шам.

— Него си намерил — отвърна Деро. — Това е другият ни татко.

Съществуваха почти толкова видове семейства, колкото и скални острови сред морелсите — това, разбира се, Шам го знаеше. Съществуваха много хора, които не бяха склонни да приемат формата, предпочитана от родината им. и в тези страни, където нормите не бяха строго налагани от закона, ако тези хора бяха съгласни да се примирят с неодобрението — а беше ясно, че Шроук са съгласни — те можеха да възприемат своя собствена форма. Оттук произхождаше и тяхното странно домакинство.

— Те бяха трима — обясни Калдера. — Но татко Байро… — Тя погледна към стаята. — Той нямаше тази потребност да скитосва като татко Еван и майка ни.

— Да скитосват — повтори Шам с надеждата да му разкажат още.

— Той поддържа домакинството — обясни Деро. Зад гърба му, невидимо за него, сестра му погледна Шам в очите и безмълвно изговори думата поддържаше. — Той пише. — Пишеше, поправи го безмълвно Калдера. — Той е… разсеян. Обаче се грижи за нас. — Ние се грижим за него, изговори беззвучно Калдера.