Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
— Не съвсем.
— Вашата схема, разбира се, е много привлекателна. Но, честно казано, ситуацията при нас е доста сложна.
— В смисъл?
— Сто хиляди кеш и въпросът е решен. Какво ще кажете? — Той най-сетне спря и ме погледна съсредоточено в очите.
— Сто хиляди какво? — Вероятно съм имала доста стъписан вид.
— Долара, разбира се, няма как да са нашите тугрики. Но трябва да ги получим в близките дни. Съгласни ли сте?
Ние се съгласихме.
Още същата вечер Антон пристигна със самолет в уютната столица с едно елегантно куфарче, в което подобно смъртта на Кашчей в патешкото яйце се мъдреха десет спретнати пачки с по десет хиляди долара във всяка. Нашият пропуск в света на един от най-високо рентабилните по това време отрасли на бизнеса.
След нефта, оръжието, диамантите и алкохола, разбира се.
Той дойде лично, тъй като искаше да се убеди, че не съм откачила.
Такива ми ти работи.
— Кога стана това?
— През деветдесет и четвърта, ако не ме лъже паметта.
— Точно там е работата, че стана през деветдесет и четвърта, а сега…
— При нас е сега… А при тях, в джунглите, не е деветдесет и четвърта, а четиринадесета година.
— Защо пък да е четиринадесета година?
— Защото най-високите печалби в редица отрасли са били регистрирани точно през четиринадесета година, а народът се замогвал от военни доставки. И не просто се замогвал, а направо забогатявал…
Антон обичаше историческите примери.
Като на това отгоре безмилостно лъжеше, измисляйки си в движение каквото му трябва.
В крайна сметка, кой можеше да знае какво точно е станало там през хиляда деветстотин и четиринадесета година?
Аз не знаех.
И в края на краищата той ме убеди, но не с опита на далечните предци, натрупали капитали по време на Първата световна война.
— Знаеш ли, дори е много добре, че ти се съмняваш толкова упорито. — Тоша изведнъж се промени, а раздразнението му премина. — Иди там. И се ориентирай на място. За да си сигурна.
Съгласих се.
В крайна сметка наистина ми беше интересно да видя девствените джунгли, но не от прозореца на туристическия джип.
И да зърна със собствените си очи как добиват диаманти от земята.
Единственото ми условие, с което Антон се съгласи след кратко колебание, бе с мен в Африка да дойде и нов екип от експерти. Абсолютно независими.
Та наистина всичко да е съвсем сигурно.
1998
Подробностите от африканското ми турне са най-болезненият ми спомен.
Колкото и да е странно, всичко друго — изхвърлянето през прозореца, смъртта на Вива, жестоките откровения на доктора и общата тежест от годините, преживени с Антон, отидоха на втори план.
Помръкнаха пред горчилката от този кратък епизод.
И то въпреки че той не съдържаше нищо ужасно.
Беше едно обикновено делово пътуване като десетки и дори стотици други. Може би малко по-некомфортно.
Защото жегата, лошите пътища и единственият приличен хотел в столицата бяха далеч от световните стандарти. Както и столицата — мизерно градче, осрано до невъзможност от бившите сепаратисти. С преливащи от нищета бараки, с открити мръсни канали, с прокажени и холерични хора, с деца — момичета и момчета от десет години нагоре, които се продават, с улични просякини, с крадци и с военни патрули.
Но за сметка на това президентът им беше съвсем истински, носеше нова военна униформа и юнашки кипната настрана барета. Националната гвардия беше свирепа, изглеждаше предана на президента и беше въоръжена до зъби с наши калашници, с американски „М-16“ и с израелски „узи“.
А най-важното, естествено, бяха диамантените находища. Достатъчно беше да се отдалечиш на стотина километра от столицата и те се виждаха навсякъде. Бяха обикновени на вид тесни шахти, които водеха надолу към разтопените недра на сухата неприветлива земя. Тук-там бяха оградени на бърза ръка. Или нямаха никаква ограда. И никаква охрана. Тъй че на пръв поглед всеки можеше да отиде там, да надникне вътре, да слезе долу и да си опита късмета.
Разбира се, че това беше само на пръв поглед.
Защото всъщност имаше охрана, която изобщо не беше по-малко свирепа от националните гвардейци, също беше въоръжена до зъби и… тъй нататък.
И изобщо тук не искаха чужди хора. Беше опасно.