Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
Точно тогава стана така, че получихме лиценз за създаването на мобилна мрежа на територията на една от суверенните държави, която навремето беше братска република на СССР, и то само срещу сто хиляди долара.
Честно казано, за подкупа отиде един милион.
Но в действителност лиценза струваше цели десет милиона.
Като на това отгоре ние действахме абсолютно честно.
Аз отидох в републиката един месец преди официалния търг. И веднага започнах конфиденциални преговори с довереното лице на тамошния президент, който беше заместник-председател на местния парламент. Трябва да отбележа, че той беше голям чешит — определяше ми срещи в сенчестия парк около хотела винаги в седем и половина сутринта. В течение на два поредни дни едва успявах да се събудя и да глътна чашка кафе и хуквах на среща.
Косите лъчи на слънцето се промъкваха по сенчестите, пусти в този ранен час алеи.
Довереното лице ме държеше внимателно под ръка и така ние бродехме под сенките на клонестите липи и петнистите платани като щастливи любовници, на които никак не им се ще да се разделят след бурната нощ. И си говорехме шепнешком, доближили плътно глави.
Но не за любов. Разбира се, че не за любов.
Ни най-малко.
През първия ден предложих на „лицето“ популярната в онези години схема за цивилизовано получаване на подкуп.
В която и да било посочена от тях офшорна зона — ако щат в екзотичния Гибралтар, ако щат в незабележимия Джърси — малко градче по крайбрежието на Атлантика на двадесет минути път с малък самолет от Лондон по вътрешните авиолинии на британските компании — се открива сметка. Няма значение на чие име. В сметката влизат пари, но договорът с банката е сключен така, че новият клиент може да се възползва от тях, само когато банката получи съобщение от лицето, което е внесло парите. Ясно е, че това съобщение пристига в момента, в който получателят изпълни всичките си ангажименти. Ако след изтичането на уговорения срок съобщението не пристигне, внесените пари остават завинаги в банката.
Това означаваше, че никой няма интерес да измами другия.
Всичко беше просто и ясно дори за малките деца и работеше безотказно на цялата територия на постсъветското пространство.
И дори зад пределите му.
„Лицето“ слушаше внимателно, мърдаше беззвучно устни, опитвайки се да запомни точно всяка дума и да я предаде на господаря си, без да обърка нещо.
На другия ден всичко се повтори, само че в точно обратния ред.
„Лицето“ старателно като ученик, който е научил вчерашния си урок, ми преразказа вчерашната ми реч, сверявайки всяка точка от схемата: „Правилно ли съм разбрал? Това ли имахте предвид? Така ли трябва да стане?“
Аз кимах търпеливо в знак, че всичко е точно така. И не може да бъде другояче.
След един час, уморен, но като че ли напълно удовлетворен, той ме изпрати до вратата на хотела и на сбогуване многозначително спомена: „Това е много интересна схема. Много. Мисля, че нашето сътрудничество ще бъде плодотворно.“
Обадих се на Антон с пълната увереност, че нещата са се уредили и поисках да предупреди банкера за предстоящата трансакция.
И с удоволствие си легнах да спя, защото, честно казано, сутрешните разходки здравата ме бяха изтощили.
Късно вечерта „лицето“ ми определи нова среща.
Хроничното недоспиване беше притъпило вниманието ми и когато се появих в проклетия час седем и половина на „нашето“ място, не забелязах веднага, че то просто не беше на себе си.
Веднага щом ме поздрави, сутрешният ми събеседник започна да пристъпя ситно-ситно, описвайки загадъчни кръгове около мен. Не ме хвана както винаги под ръка и не тръгнахме да се разхождаме чинно по прохладната алея.
Нещо не беше наред.
„Конкуренцията!“ — изплаших се наум.
Но сгреших.
— Проучихме с голям интерес вашата схема. — Той замълча задълго, като в същото време продължи странното си движение в кръг.
— Не сте ли доволни?
— Не, защо? Напълно сме доволни… Само че…
— Парите ли са малко?
— Да — отвърна веднага той.
Въздъхнах с облекчение.
Слава богу, нямаше конкуренция.
А сумата можеше да се обсъди. Ние бяхме готови да я удвоим и дори да я утроим.
За щастие, не казах нищо такова.
Той заговори пръв:
— Разбирате ли, предстоят ни избори. — Тръгна отдалече. „Петстотин хиляди“, помислих си без ентусиазъм. И отново сгреших. — Парите ще ни трябват скоро и то днес и сега, както казват психолозите. Разбирате ли ме?