Версия Пеликан

Те се спогледаха, после първият полицай каза:

— Стойте тук. — И се отправи през улицата към друга патрулна кола, от която един цивилен мъж говореше с малка групичка хора. Нещо си прошепнаха, после полицаят и цивилният се отправиха към мястото, където стоеше Дарби.

— Аз съм лейтенант Олсън, от полицейското управление на Ню Орлиънс — представи се цивилният. — Познавахте ли онзи човек в колата?

Коленете й омекнаха и тя прехапа устни. После кимна.

— Как се казваше?

— Томас Калахан.

Олсън погледна довелия го полицай.

— И компютърът каза същото. И така, кой е този Рупърт?

— Той каза, че е ченге — изкрещя Дарби.

— Съжалявам — помъчи се да прояви някакво съчувствие в гласа си Олсън. — В полицията нямаме служител на име Рупърт.

Тя захълца високо. Олсън й помогна да се облегне на колата на Рупърт и я стисна за раменете, докато хълцането стихна и тя се помъчи да се овладее.

— Проверете номера — нареди Олсън на другия полицай, който бързо го записа на листче и изчезна някъде.

Олсън пак я стисна внимателно за раменете с две ръце и я погледна в очите.

— С Калахан ли бяхте?

Тя кимна. Все още плачеше, но вече много по-кротко. Олсън хвърли един поглед на първия полицай.

— Как се озовахте в тая кола? — запита цивилният бавно. И много тихо.

Тя избърса очи с ръка и се взря в него.

— Този човек, Рупърт де, който каза, че е ченге, дойде и ме измъкна оттам, и ме доведе тук. Сложи ме да седна в тая кола, а оня дребният, ченгето с каубойските ботуши, започна да ме разпитва. После до нас спря друга полицейска кола и те изчезнаха. После сигурно съм припаднала. Не знам. Струва ми се, че имам нужда от лекар.

— Докарай ми колата — нареди Олсън на полицая.

След малко се върна и другият, с твърде озадачено изражение на лицето.

— В компютъра няма такъв номер. Трябва да е фалшив.

Олсън я хвана за ръка и я поведе към колата си, подхвърляйки през рамо на двамата полицаи:

— Ще я заведа в болницата. Приключете всичко тука и елате там. Конфискувайте колата. Ще я проверим по-късно.

Тя седеше в колата на Олсън, слушаше пращенето на радиото и се взираше в паркинга. Четири коли бяха изгорели. Поршето беше в средата, обърнато с колелата нагоре. Всъщност от него беше останала само куп смачкана ламарина. Няколко пожарникари и разни хора в униформа се въртяха наоколо. Един полицай ограждаше паркинга с жълта лента, каквато използваха за маркиране на местопрестъплението.

Тя опипа цицината отзад на главата си. Кръв нямаше. От върха на брадичката й покапаха сълзи.

Олсън затръшна вратата си и те се отправиха през спрените коли към Сейнт Чарлс. Беше включил сините светлини, но без сирената.

— Искате ли да си поговорим? — запита той.

Вече се движеха по Сейнт Чарлс.

— Май че да — отвърна тя. — Той е мъртъв, нали?