Зимният фестивал
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-19-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Зимният фестивал». Краткое содержание книги:
Двойна екзекуция. Двама крадци са решили другояче.
Новата империя възнамерява да отпразнува победата си над националистите с ден, който никога няма да бъде забравен. По време на честванията на Зимния фестивал императрицата ще сключи брак, а двама предатели (Дигън Гаунт и Вещицата от Меленгар) ще бъдат екзекутирани публично. След като императрицата претърпи фатален инцидент, империалистите най-сетне ще имат пълен контрол. Има само един проблем — Ройс и Ейдриън най-сетне са открили изгубения наследник и времето за дела е настъпило.
Муртас погледна към Нимбус.
— Да не би той да е говорил зле за мен?
— Изобщо не съм отварял дума за вас — рече менторът, но думите му нямаха ефект върху рицаря.
— Може би не ѝ допада плъховата козина върху брадичката ти, Муртас — изрева сър Елгар, който също се приближи към масата. — Или може би изчаква някой истински мъж да я покани. Какво ще кажете, милейди? Ще ми окажете ли честта?
Елгар се извисяваше над Муртас и изблъска по-дребния рицар настрана, протягайки ръка.
— Съ… съжалявам — Амилия откри дар слово. — Не възнамерявам да танцувам.
Изражението на Елгар се смрачи до буреносно такова, но той не каза нищо.
— Господа, господа, за мен чака дамата — рече сър Гилбърт, пристъпвайки напред. — Простете ми, милейди, задето ви накарах да ме чакате толкова дълго, принудена да понасяте подобна компания.
Амилия поклати глава, изправи се, сетне бързо се отдалечи от масата. Нито знаеше къде отива, нито се интересуваше. Ужасена и засрамена, мислеше само за бягство. Изплашена да не привлече вниманието на друг рицар, тя заби очи в пода, което доведе до нов сблъсък със сър Бректън.
— Олеле — ахна тя, поглеждайки го. — Аз… аз…
— Изглежда това се превръща в традиция — усмихнато каза Бректън.
Амилия бе вцепенена и се чувстваше толкова глупаво, че очите ѝ се навлажниха и по бузите ѝ потекоха сълзи.
Когато рицарят видя това, усмивката му изчезна. Падна на коляно и наведе глава.
— Простете ми, милейди. Аз съм глупак. Заговорих без мисъл.
— Не, не, всичко е наред — рече му тя, чувствайки се по-зле от всякога. — Моля ви, просто се опитвам да се оттегля в покоите си… Наситих се на пиршеството.
— Както желаете. Хванете ръката ми и ще ви придружа.
Амилия бе изоставила съпротивата и се вкопчи в рицаря. Двамата се отдалечиха от шума и тълпата, след която тя се поокопити. Обърса сълзи и пусна ръката му.
— Благодаря ви, сър Бректън, но не е нужно да ме съпровождате. Дълго време съм живяла в този дворец и зная пътя. Мога да ви уверя, че няма дракони и огрета.
— Разбира се. Простете още веднъж за предположението ми. Помислих си…
Амилия кимна.
— Зная. Просто бях леко замаяна. Не съм свикнала на толкова внимание. Въпреки титлата, аз съм все още просто момиче, а рицарите… те ме ужасяват.
Бректън изглеждаше наранен и отстъпи назад.
— Аз никога не бих ви наранил, милейди.
— Ето пак. Чувствам се толкова глупава — Амилия размаха ръце. — Не зная как да бъда благородна. Всички мои думи са не на място. Каквото направя — или не направя — винаги се оказва грешно.
— Уверен съм, че вината не е ваша, а моя — изтъкна Бректън. — Нямам опит с дворцовия живот. Аз съм войник — открит и прям. Още веднъж моля за прошка и ще ви оставя, тъй като очевидно ви ужасявам.
— Не, не, нищо подобно. Вие сте изключително мил. Другите са… Вие сте единственият… — тя въздъхна. — Моля, за мен ще е чест, ако ме съпроводите.
Бректън отсечено отдаде чест, поклони се, отново подаде ръка. Тихо се изкачиха по стълбите до петия етаж. — Подминавайки дежурните стражници, стигнаха до вратата на спалнята. Бректън кимна и се усмихна на Джерълд, който поздрави — нещо, което Амилия не го бе виждала да прави досега.
— Защитена сте добре — отбеляза Бректън.
— Не аз, това са покоите на императрицата. Винаги я посещавам, преди да си легна. Ако трябва да съм честна, вие дори не трябва да сте на този етаж.
— Тогава ще си тръгна.
Той започна да се обръща.
— Почакайте — тя докосна ръката му. — Вземете — тя свали шала си и му го подаде.
Бректън се усмихна широко.
— Ще го нося гордо на турнира и ще ви представя с чест.
Пое ръката ѝ и внимателно я докосна с устни. Сетне се поклони и се отдалечи. Погледът на Амилия го проследи до стълбището, където той потъна. Извръщайки се, тя видя Джерълд да се усмихва. Амилия повдигна вежда и стражникът отново стана невъзмутим.
Секретарката влезе в спалнята. Както винаги, Модина стоеше край прозореца. Легнала върху камъка, облечена в бялата си нощничка, императрицата изглеждаше мъртва. В тази поза я намираше Амилия повечето пъти. Огледалото още бе непокътнато, Модина просто бе заспала. Но Амилия не можеше да спре да мисли, че един ден… Изхвърли тази мисъл от съзнанието си.
— Модина? — рече тихо, разтърсвайки рамото на императрицата. — Ела, твърде е студено да лежиш там.
Момичето тъжно повдигна очи и кимна. Амилия я отведе до леглото, зави я с одеялото и я целуна по челото, преди да се оттегли.
Ейдриън мачкаше стопен восък между пръстите си и се вслушваше в ритмичното похъркване на графа. Дори сенките му изглеждаха уморени, макар че след новата смяна бяха застъпили други. Чудеше се колко дълго се очаква да остане в залата.