Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Той я изгледа.
— Може ли да събере доказателства по РИКО за година и половина?
— Наистина не знам. Ще трябва да го питам. Никога не съм го срещала, между другото. Може и да ни откаже. Не търпи абсолютно никаква зависимост.
— С какво се занимава в момента?
— С нищо — отвърна тя.
— Колко бързо можеш да се свържеш с него?
— Тази вечер трябва да съм в Сейнт Луис. Мога да спра в Чикаго по пътя и да си кажем няколко думи.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес е понеделник. Можем ли да го докараме тук за съвещание, да кажем, в девет сряда сутринта?
Изражението й не се промени.
— Да, сър, ако работата го заинтересува.
— Ако се окаже труден, кажи му, че президентът на САЩ го моли за услуга — усмихна се той.
7.
13 януари, 4 часът и 46 минути, централно стандартно време
Клетъчният телефон иззвъня за втори път преди Вейл да се обърне със стон и да опипа в тъмното за бутона на лампата.
— Ало?
— Господин Вейл?
— Да?
— Съжалявам, че ви будя в такъв час, обажда се Маргарет Кастен, генералният прокурор на САЩ.
Няколко секунди по линията дареше тишина. Той се надигна на лакът и включи лампата. Джейн простена и се извъртя на другата страна. Кучето не помръдна.
Маргарет Кастен?
Генералният прокурор?
На САЩ?
Ха сега!
— Кой се обажда?
— Съзнавам, че е доста необичайно, господин Вейл. Аз съм Мардж Кастен. Ако искате да проверите дали казвам истината, можете да наберете номера на централата на Белия дом и да поискате да ви свържат с мен.
— Аз… окей… ще ви се обадя само след секунди — каза той и затвори. Седна в леглото и затърка очите си. Джейн се обърна и попита сънено:
— Кой беше?
— Маргарет Кастен — каза той.
Очите й мигновено се ококориха.
— Маргарет Кастен?
— Така каза.
— Генералният прокурор на САЩ?
— Да — каза Вейл, откри номера от информацията и го набра върху клетъчния си телефон. — Трябва да я набера в Белия дом.
— Белия дом? Мартин, да не сънуваш? Защо ще ти се обажда в този час?
— Ще ти кажа след мин… Да, добро утро, обажда се Мартин Вейл. Казаха ми да позвъня… Благодаря ви… — Той захлупи слушалката с длан. — Мисля, че наистина е тя. Централата на Белия дом се обади, а те са… Добро утро, обажда се Мартин Вейл.
— Обичам предпазливите мъже, господин Вейл — каза Мардж Кастен.
— Е, човек никога не може да бъде достатъчно предпазлив, нали?
Джейн направи физиономия при думите му, извъртя очи, поклати глава и зарови лице във възглавницата.
— Господин Вейл, ще бъда в Чикаго след около час и половина. Бих искала да разбера дали ще ви е приятно да ми направите компания на закуска?
— Закуска? След деветдесет минути?
— Съзнавам, че направо ви пришпорвам. Съжалявам много.
— Как да ви кажа, не мога да стигна до града за деветдесет минути, госпожо Кастен.
— Да, знам. Доколкото ми е известно, имате голям преден двор между вилата и езерото. Мога да ви изпратя един хеликоптер, да кажем, след час?
— Можете ли да ми кажете все пак за какво става дума?
— По-добре да не го правя по телефона. Имате ли някакви планове за деня?
— Госпожо Кастен, аз съм в отпуск. Единственото нещо, което правя сутрин, е да водя кучето си на разходка.
— Един час все ще ви стигне, нали? Ще имате време за една малка разходка с господин Магу.
— Добре. Благодаря ви, сър.
— Аз ви благодаря, сър. Ще се видим след час и половина.
Вейл затвори телефона.
— Е? — попита Венъбъл.
Вейл стана от леглото и нахлузи халата си.
— Тя беше, няма грешка.
— Мартин, ти я нарече „сър“.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм. — Тя зачака обяснение. — Е?
— Ще закусим в града. — Той тръгна към банята.
— Кога?
— След час и половина. Ще изпрати хеликоптер да ме вземе. Господи, какъв студ!
— Шега ли е това? Тук винаги е студено рано сутрин. Винаги ставам първа и включвам печката.
— О! Благодаря ти.
— Марти? Сериозно ли говориш?