Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— О, Господи! — простена Симънс и заклати глава.
— Какво означава това? — нахвърли се Пенингтън върху директора на Бюрото.
— Искам да кажа, какво повече би могъл да направи един специален обвинител от онова, което ние вече сме направили? — оплака се Симънс.
— Да се съсредоточи върху проблема — натърти Кастен.
Симънс я изгледа злобно, но не каза нищо.
— Ако тук има такова престъпление, трябва да заведем дело — добави тя.
— Звучи ми така, сякаш сте си наумили някого за тази работа — каза Хукър.
— Така е — кимна тя.
— И кой е този юридически вълшебник? — изсумтя язвително Симънс.
— Мартин Вейл.
— Да не е онзи, дето измъкна делото в Илинойс изпод носа на Пийт Райкър? — попита Хукър.
— Стане ли дума за случаи по параграфите на РИКО, никой не може да му стъпи и на малкия пръст. До този момент е извоювал най-голямата присъда по РИКО в историята. Деветдесет милиона.
— Това беше делото с „Атлас-Уестърн“, нали? — попита президентът. — Той пъхна в затвора Том Лейси и онзи, как му беше името, от „Атлас“…
— Гросман — подсказа Симънс.
— Да, точно така, Гросман. И двамата получиха сериозни присъди, нали? — Пенингтън се усмихна. — Никога не съм харесвал нито единия, нито другия.
— Те не дадоха и цент за кампанията ви — каза Хукър.
— Може би именно поради това.
Всички се разсмяха.
— Вижте, господин президент, Бюрото и без това прави всичко, което по силите му — намеси се умолително Симънс. — РИКО изисква много голямо участие от страна на ФБР…
— Знам, Хари. Знам също така, че ако Светилището — или която и да е друга парамилитарна формация — върши това… тогава следва да им отделим приоритетно внимание.
— Можем да го направим, сър. Изпратил съм заместник-директора на мястото на престъплението…
— Късмет, Хари, късмет — сряза го Пенингтън. — Хардистан просто се е случил само на стотина мили от мястото.
Сразен, Симънс рухна на дивана и заби поглед в пода.
Като всички човешки същества, и Пенингтън беше подвластен на грешки. Неговият недостатък беше, че изживяваше нещата прекалено дълбоко, беше прекалено емоционален във всичките си дела — и в приятелствата си, и в работата, и в гнева си, в любовта, войната и ненавистта. Членовете на кабинета му се бяха научили да разпознават задаващия се гняв, контролиран, но клокочещ под повърхността като вулкан. Той можеше да пресече една дискусия само с поглед, с начина, по който се изкашляше, или чрез каменното си мълчание. В един момент той можеше да понесе и най-голямото нещастие с нечовешко спокойствие, а в следващия една маловажна злоупотреба или непочтеност можеше да го накара да се развилнее като ураган.
В момента гневът му се трупаше само като си мислеше за генерал Джошуа Енгстрьом и Светилището на Бога и Божия гняв. Не се чувстваше принуден да обяснява на подчинените си за причините за гнева си или откъде знае, че Енгстрьом стои зад засадата в прохода Изгубената следа.
Всички се смълчаха. Пенингтън отиде до прозореца, който гледаше към градината с розите, и се замисли за сина си и внука си — как всеки ден играят футбол на ливадата.
Ами ако бяха те? Ами ако бяха те, проснати там на студа в найлоновите чували? Невинни деца, изпълняващи дълга си. Щеше ли да се чувства по-силен в убеждението си, отколкото сега? Отговорът беше не. Пред мисления му взор мигновено изплува Виетнам — как седи в стаята си в Сайгон и пише съболезнователни писма на родителите в Цивилизацията.
— Това е лично — каза той и се обърна. — Разбирам какво предлага Мардж. Сформирайте специална група и поставете начело необходимия човек. Те ще свършат работата. Ако има каквито и да било доказателства, ще се докопат до тях.
— Но това може да отнеме и години! — изплака Симънс. — Не помните ли колко ни трябваше да пипнем Готи? Цели шест години!
— Госпожо генерален прокурор, колко време му трябваше на вашия човек да вкара Лейси и онзи…
— Гросман — подсказа генералният прокурор.
— Да.
— По-малко от две години — отговори Кастен.
— И какво преследва това? — попита президентът. — Искам да кажа, какъв ще е диапазонът на този проект?