Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да съберем доказателства, които да докажат престъпно взаимодействие между общностите, съставляващи Светилището.
— Това са църкви — обади се Симънс. — Това само усложнява проблема.
— Не съвсем. — Генералният прокурор не беше съгласна. — Ние завеждаме делото и търсим причини за арестуване на основните престъпни лица и техните сподвижници. Вероятно генерал Енгстрьом, командирите на всяка една от четирите единици и още половин дузина други, плюс всякакви граждани и институции — банки, фирми, радиостанции, всичко, използвано като фасада за престъпна дейност, свързано с обвиняемите. Ако пък се окаже, че институциите са църкви, голяма работа. Започнем ли, сваляме меките ръкавици.
— Това ще ни струва доста — забеляза Бродски.
— Доста — кимна Кастен. — Дори и не мога да си представя приблизително сумата. Щом обаче съберем нужната информация и започнем делото, ще трябва да намерим федерален съдия, който да ни даде празни бланки за арест, защото четирите църкви са намират в четири различни щата. Щом преминем и този етап, можем вече да заведем официално юридическо дело срещу тях, запор върху имуществото, включително и оръжията им, автомобили, банкови сметки, всичко, придобито по престъпен начин.
— И тогава започва големият майтап — намеси се пак Симънс.
— Какво искаш да кажеш? — попита Пенингтън.
— Имам предвид как ще ги арестуваме. Те няма да се предадат без бой. А и процесът би могъл да се проточи две или три години.
— Мен вече няма да ме има в тази зала.
— Господин президент — каза Хукър, — вие ще бъдете тук още най-малко шест години.
Последва общо одобрение от всички членове на кабинета.
— Можем да се озовем в центъра на обществен скандал, ако докажем, че тези хора са отвличали камиони, убивали хора, ограбвали банки, прали пари — обади се Бродски.
— Този път няма да има нищо подобно на Уейко или Руби Ридж — изрече натъртено Пенингтън и отново закрачи из кабинета. После каза: — Това ми харесва, госпожо генерален прокурор.
— Ако имаме доказателствата… — започна Симънс.
— Ще имаме доказателствата — прекъсна го пламенно Кастен. — Ще пипнем важните клечки, ще им отнемем любимите играчки и ще ги отрежем от приходите им, ще пъхнем водачите зад решетките по двадесет години всеки и ще ги глобим с милиони долари. Това ще направи изключително силно впечатление на публиката… и останалите групи като тях.
— Не бих искал да създаваме впечатлението, че сме срещу всички милиции — каза президентът. — Някои от тях са съвсем законни.
— Сър, прекарал съм повече от дванадесет години в Скалистите планини — намеси се Уен Харисън, — голяма част от тях в Монтана. Те са чудесни хора и се съмнявам, че съчувстват на Енгстрьом и движението му, но те имат много силно развито чувство за честна игра и взаимна порядъчност.
— Ще го запомня, Уен.
— Ако са чисти — каза Кастен, — тогава няма за какво да се тревожат.
— Генерал Енгстрьом може да създаде големи проблеми — каза Симънс. — Той е герой от три войни, на деветнадесетгодишна възраст заминава да се бие в Корея, става генерал във Виетнам…
— Че кой не е станал? — изсумтя президентът.
— Разбира се, сър. Само исках да подчертая…
— Знам какво искаш да подчертаеш и ти казвам, че той е един тъп любител на цитати от Библията и жадуващ слава откачалник. Постъпи като последния глупак и се уволни като строеви офицер. Сега иска да си го върне като взриви половината страна.
— Но е събрал около себе си хора, много по-опасни от него.
— Той е единственото главно лице — заяви твърдо президентът.
— Разбира се, разбира се. Исках само да кажа, нали разбирате, че той си има цел. Не бихме искали да създадем още един Джон Браун.
— Вече го направихме — заяви Бродски. — Този тип е опасен луд.
— Искам ги в съда след година и половина. Това може да окаже голяма помощ при следващите избори.
— Какво всъщност знаем за този Вейл? — попита Хукър.
Кастен отвори куфарчето си, извади една папка и я подаде на президента.
— Това е абсолютно секретна проверка на Вейл и екипа му. Също така резюме на процеса в Илинойс — всеки ден ми изпращат протоколите от съда.
Президентът, силно впечатлен, попита:
— От колко време замисляте тази работа?
— Още от деня, в който заговорихме за Енгстрьом и Светилището. От около година.