Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Когато се приближи до Мона, тя я тупна по кокалестото рамо. Мона се обърна.
— А, ти ли си — каза тя с равния си глас, с който обикновено поздравяваше загубеняците, които не заслужаваха нейното присъствие.
— Ти ли пускаш разни слухове за мен? — попита я Хана, като се стараеше да не изостава от Мона, която направо влетя през страничната врата и хукна надолу по коридора.
Мона намести голямата чанта на рамото си.
— Не съм казала нищо, което да не е истина.
Хана зяпна изненадано. Тя се почувства точно като Уили Койота от онези стари анимационни филмчета, които обичаше да гледа — той тичаше и тичаше, и тичаше, докато накрая не скочеше от някоя скала. Уили увисваше във въздуха за секунда, без да осъзнава какво е станало, и после стремително политаше надолу.
— Значи според теб съм някоя загубенячка? — извика тя.
Мона повдигна едната си вежда.
— Както вече ти казах, нищо, което да не е истина.
Тя остави Хана да стои втрещена в средата на коридора, заобиколена от потока ученици. Мона стигна до края на коридора и се спря до група момичета. В началото всичките й изглеждаха еднакви — скъпи чанти, блестящи коси, слаби крака с изкуствен тен — но след това погледът на Хана се проясни. Мона стоеше до Наоми и Райли, и трите си шепнеха нещо.
Хана бе сигурна, че всеки момент ще заплаче. Тя влезе, препъвайки се, в тоалетната и се затвори в кабинката до Олд Фейтфул, прочутата тоалетна, която периодично изхвърляше вода, като обливаше всеки, който бе достатъчно глупав, за да я използва. Момчетата също си имаха изригваща тоалетна. Водопроводчиците се бяха опитвали много пъти да ги поправят, но тъй като не можеха да разберат каква точно е причината за това, Олд Фейтфул се превърна в легендарна част от „Роузууд дей“. Всички знаеха за тях и избягваха да ги използват.
Само дето… Мона бе използвала Олд Фейтфул само няколко седмици след като двете с Хана станаха приятелки, по времето, когато все още си беше заблудена ученичка. Тя бе изпратила един панически есемес на Хана в часа й по здравеопазване и Хана бе хукнала към тоалетната, за да й занесе резервните пола и блуза, които Мона държеше в шкафчето си. Хана си спомни как бе натъпкала подгизналата пола в една найлонова торбичка и й бе подала сухите дрехи над вратата, за да може Мона спокойно да се преоблече — винаги се бе чувствала неудобно да се преоблича пред други хора.
Как може Мона да не помни това?
Сякаш по сигнал Олд Фейтфул изригна. Хана изпищя и се притисна към отсрещната стена, а във въздуха се изстреля струя синя канална вода. Няколко тежки капки паднаха върху сакото на Хана, тя се притисна към вратата на кабинката и заплака. Чувстваше се ужасно, че Мона вече не се нуждае от нея. И че Али беше убита. И че баща й още не й се беше обадил. Защо й се случваше всичко това? Какво бе направила, за да го заслужи? Олд Фейтфул започна да се успокоява и точно тогава външната врата се отвори. Хана изхълца тихо няколко пъти, като се опитвате да пази тишина. Влезлият се приближи до мивката и Хана надникна под вратата. Видя чифт тежки, черни мъжки половинки.
— Ехо? — чу се момчешки глас. — Има… Има ли някой вътре?
Хана сложи ръка на устата си. Какво търсеше това момче в дамската тоалетна?
Освен ако… Не. Не може да бъде.
— Хана? — Обувките се спряха пред вратата на нейната кабинка. Този път Хана разпозна гласа.
Тя леко отвори и надникна през процепа. Беше Лукас, момчето от „Рив Гош“. Можеше да види върха на носа му и кичур руса коса. На ревера му бе закачена футболна значка НАПРЕД, РОУЗЗУД.
— Откъде разбра, че съм тук?
— Видях те да влизаш — отговори той. — Нали знаеш, че това е мъжката тоалетна? Хана му отговори с объркано подсмъркване. Тя свали мокрото си сако, измъкна се от кабинката, отиде до мивката и си сипа малко течен сапун в шепата. Той миришеше на бадем, а Хана ужасно мразеше тази миризма.
Лукас погледна към кабинката на Олд Фейтфул.
— Нима онова нещо изригна?
— Да — каза Хана. Тя повече не можеше да сдържа емоциите си. Наведе се над мивката и сълзите й потекоха.
Лукас застана до нея и сложи ръка на гърба й. Хана усети, че тя леко трепереше.
— Успокой се, това е просто Олд Фейтфул. Той си изригва на всеки час. Знаеш много добре.
— Не става въпрос за това. — Хана грабна една хартиена салфетка и си издуха носа. — Най-добрата ми приятелка ме мрази. И кара всички останали също да ме мразят.