Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Какво? Естествено, че не го прави. Това са глупости.
— Напротив, прави го! — Пискливият глас на Хана отекна в облечените с фаянсови плочки стени. — Мона вече излиза с едни други момичета, които ме мразят, и разпространява слухове за мен, само защото пропуснах Приятелницата и самолетът изписа в небето „Всички да пърдим с Мона“, вместо „Всички на парти с Мона“, и тя оттегли поканата за рождения й ден, а аз трябваше да бъда най-добрата й приятелка.
Тя изреди всичко това в едно дълго изречение, без да си поема дъх, без да обръща внимание къде е и на кого говори. Когато свърши, тя погледна Лукас и внезапно почувства раздразнение, че той е там и е чул всичко.
Лукас бе толкова висок, че трябваше да стои леко прегърбен, за да не си удари главата в тавана.
— И аз мога да разпространя някои клюки за нея. Като, например, че е болна от такава болест, при която не може да се спре да си яде сополите, когато никой не я гледа? Сърцето на Хана подскочи. Това беше голяма глупост… но същевременно смешно… и мило.
— Всичко е наред.
— Добре, но да знаеш, че предложението ми си остава. — Лицето му абсолютно сериозно. На ужасното зеленикаво осветление в тоалетната той дори изглеждаше сладък. — Хей! Сетих се за нещо, което може да те развесели.
Хана го погледна недоверчиво. Той да не би да си мислеше, че само защото я е видял в тоалетната, двамата вече са приятели? Въпреки това бе любопитна да разбере.
— Какво?
— Не мога да ти кажа. То е свръх секретно. Ще дойда да те взема утре сутринта.
Хана го стрелна с предупредителен поглед.
— Това среща ли е?
Лукас вдигна примирително ръце.
— Съвсем не. Просто… приятели.
Хана преглътна. Точно от приятел имаше нужда сега. Ужасно.
— Добре — съгласи се тихо тя, като се чувстваше твърде изтощена, за да спори. След това въздъхна, излезе от мъжката тоалетна и се запъти към следващия си урок. Странно, но вече се чувстваше мъничко по-добре.
Но щом зави зад ъгъла и навлезе в крилото за чужди езици, Хана се спря, за да облече сакото си и усети нещо, залепено на гърба му. Тя измъкна един смачкан лист хартия, на който с розов флумастер бе написано „Съжалявайте ме“.
Хана огледа преминаващите край нея ученици, но никой не й обръщаше внимание. Откога ли се разхождаше с тази бележка на гърба? Кой ли я беше залепил? Можеше да бъде всеки. По време на противопожарната тревога тя се бе движила в тълпа от ученици. Всички бяха там.
Хана отново погледна към листа и го обърна от другата страна. Там имаше бележка, написана на пишеща машина. Хана усети онова познато свиване в стомаха си.
Хана, помниш ли, когато видя Мона да излиза от онази клиника за пластична хирургия? Ехо, думата липосукция да ти говори нещо? Но шшшт! Не си го чула от мен.