Крадецът на шоколад

Лицето му беше толкова близо до нейното, че тя усещаше полъха от всяка негова дума върху устните си. Щеше просто да се наклони напред лекичко. Щеше просто да...

Пръстите му се впиха в бедрата ѝ, разбивайки концентрацията ѝ.

О, моля те, направи го отново.

– Крадеш ли от някого другиго? – попита властно той.

Не, понечи да каже Кейд, но бързо размисли.

– От Доминик Ришар – отговори предизвикателно тя.

Той я целуна за наказание. Прокара ръка по гърба ѝ настойчиво, така че тялото ѝ се притисна в неговото, зарови пръсти в косата ѝ, за да покори главата ѝ и я целуна.

Неговата целувка. Той я целуваше. Той я целуваше. Великолепието на тази целувка се разля по тялото ѝ. Кейд се гмурна, опитвайки се да улови всеки атом на неговия вкус, неговата гладкост. Вкопчи се в тялото му, опитвайки се да се долепи още по-плътно до него.

Първият досег с неговия вълнен пуловер я подразни, прекалено груб, прекалено дебел. Тя пъхна ръце под него, натъкна се на памучна тъкан и подмина и нея, опасявайки се, че може да пропилее шанса си, ако не побърза. Ах, да. Кожа. Гладка, гореща кожа.

Той потръпна, сякаш ръцете ѝ бяха студени. Или може би нещо друго го накара да потръпне.

Кожата му беше толкова топла. Трептеше под докосването ѝ, сякаш нейните пръсти излъчваха импулси, които наелектризираха мускулите му. Кейд плъзна ръце по източените, стегнати мускули, пръстите ѝ пробягаха по ребрата към гърдите му, заравяйки се за момент в меките къдрави косъмчета. Тя издърпа нагоре дрехите, разголвайки торса му.

Една ръка се плъзна настойчиво по бедрото ѝ. Той разтвори краката ѝ с напора на тялото си. Бедрата ѝ поддадоха; тя му се отдаваше. Той я придърпа към ръба на плота и се намести между краката ѝ, притискайки се към ханша ѝ. Значи все пак той я желаеше. Сега той не си играеше с нея. Поне този път, сега, тук, тя можеше да го накара да я желае.

Той придърпа тялото ѝ към своето със сила, притисна гърдите ѝ към своите със страст, каквато не беше показал в игричките и закачките от обучението, от онази сутрин, изпълнена с уж неволни докосвания и потривания. Устните му обхванаха нейните, толкова горещи, толкова ненаситни, толкова копринени, те търсеха устните и езика ѝ, засмукваха и захапваха без да знаят милост.

Ръцете му се впиха в бедрата ѝ, отвориха ги още по-широко, той се притисна към нея с такава сила, че Кейд трябваше да плъзне ръце под неговите и да потърси опора в рамената му, за да удържи на напора на неговата целувка, да ѝ окаже отпор и да не загуби равновесие.

Той издаде стон, който отекна по тялото му. Кейд знаеше, че тя също изстена, разтърсена от тръпката на стенанието.

Той можеше да ѝ направи всичко, каквото поискаше.

Той отлепи устни и отдръпна глава назад, за да я погледне, сякаш не можеше да повярва, че тя не беше видение.