Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Тя отвори отново очи и го погледна.
Какво мислеше? Какво чувстваше?
Но тя беше неговата фантазия. Тя му принадлежеше. Заловена на местопрестъплението.
Затова той не се опита да отгатва желанията ѝ; просто правеше каквото той искаше: прокара палци по нежните фигурки па дантелата, стисна нежната сочна плът, притисна зърната ѝ силно, впи пръсти в ребрата ѝ.
Тялото ѝ трептеше в ръцете му, устните ѝ се разтваряха умолително.
Но нямаше нужда да го моли, защото тя беше неговата съвършена фантазия. Той на драго сърце щеше да ѝ даде всичко.
Той я целуна отново, потапяйки се в нея, потъвайки в момента. Без да се опитва да пресметне следващата си стъпка в съблазняването.
Просто се наслаждаваше на всеки атом от съществото ѝ.
Там, в неговите ръце. Поддаваща се под напора му. Вкопчена в него. Отдаваща се.
Устата ѝ, езикът ѝ, тялото ѝ, което се извиваше под него и омекваше все повече и повече, сякаш силите я напускаха, докато той набираше сила и мощ, ставаше все по-твърд, напираше от сила и страст.
Той издърпа кашмирения пуловер през главата ѝ и го хвърли встрани, разкривайки млечна кожа и черна дантела в мрака, осветяван едва-едва от светлините на града, които се процеждаха през прозорците.
Тя потрепна от досега на студения въздух до тялото ѝ и той се почувства виновен, че бяха тук, а не в легло с топли завивки, където щеше да ѝ бъде уютно.
Не би възразил на меки завивки, вместо мрамора и кожата като елементи в неговата фантазия.
Боже, щеше да е толкова красиво, да се изтягат в най-финия бял памук в студен ноемврийски ден, обгърнати в уют и удоволствие и усмивки, без страх, че другият щеше да се събуди и да изчезне в студа навън.
Щеше да бъде красиво. Но сега той щеше да се съсредоточи върху красивия момент, който държеше в ръцете си.
Той прокара ръце по гърба ѝ, за да я стопли, притисна я към гърдите си. Тя издърпа нагоре пуловера и ризата му с настойчивост, принуждавайки го да спре да я гали, за да свали дрехите си и да ѝ позволи да се зарови в топлината на тялото му.
На лицето му заигра усмивка, мъжествена и свирепа, предвкусваща топлината, която щеше да ѝ даде. Той притежаваше силата да я удържи. Той владееше този свят от ухания и вкусове, с които да я съблазни. Той знаеше как да я направи щастлива. Утре, кой знае, жените се променяха до неузнаваемост между нощта и деня. Но тази жена – тази крадла в ръцете му – той знаеше как точно да я направи щастлива.
Тази увереност изпълни целувката му, непреклонността на прегръдката му. Ръцете ѝ се плъзнаха под мишниците му и се вкопчиха в гърба му, релефа и очертанията на дните, изпълнени с труд и усилие, всяка нейна милувка го караше да се чувства по-силен, по-уверен, по-желан.
Той я целуваше отново и отново, неспособен да се насити на устните ѝ, на прелестното чудо на кожата ѝ под дланите му, на гърдите ѝ.
Той свали сутиена ѝ и го хвърли върху пуловера.
Гърдите ѝ бяха толкова събудени и нетърпеливи за ласките му. Също като бедрата ѝ, които се извиваха към неговите, издигаха се и се спускаха. Нетърпеливи като устните ѝ, които отвръщаха на целувката му с толкова много страст, че скоро стана невъзможно да я нарича неговата целувка или да определи кой я беше започнал, единственото сигурно беше, че никой не искаше да я прекъсне.
Но тя се откъсна устните му, за да си поеме дъх и да се спусне по рамената и бицепсите му, плъзгайки устни по кожата му.
С всяко докосване на устните ѝ той усещаше как възбудата му нарастваше, как ставаше все по-голям и по-твърд, докато накрая не му оставаше нищо друго, освен да напипа ципа върху хълбока ѝ и да изхлузи кожения панталон от бедрата ѝ.
Но нейната кожа... освободената кадифена плът... о, тя също беше изящна.
Както и начинът, по който потръпнаха бедрата ѝ, когато дупето ѝ се озова на студения мрамор. Той плъзна длани под дупето ѝ и я повдигна, едновременно за да я предпази от студения камък и за да сграбчи меките закръглености.
Тя обви ръце около кръста му и се притисна към него с такава сила, че цялото ѝ тяло затрепери.
Той придърпа двата пуловера и ги разстла, за да има къде да положи тялото ѝ върху мрамора и я положи отгоре.
Тя се опита да се съпротивлява. Тя не искаше да се отдели от него.
Но тук той беше господарят. Хвана китките ѝ и я натисна надолу. Щом почувства неговата хватка върху китките си, тя престана да се бори, очите ѝ пламтяха, гърдите ѝ се надигаха, тялото ѝ се извиваше послушно и гъвкаво.