Крадецът на шоколад

Луда ли беше? Можеше да попадне в затвора. Можеше да нанесе огромни щети на фамилния бизнес, предизвиквайки крах на цената на акциите на "Кори". Можеше да загуби всичките привилегии, с които бе имала късмета да се роди. В затворническата килия тя нямаше да има нищо друго, освен физическото си тяло, без никакъв път за изход.

Той би ли направил това? Мъжът, който беше флиртувал с нея цяла сутрин, а след това я беше изхвърлил навън в студа?

Тя не знаеше на какво бе способен, нали? Само че ѝ харесваше да си представя... Заляха я горещи вълни, сравними или несравними с топлината, която Кейд търсеше в горещия шоколад. Тя се приближи до рафтовете с подправките, където сенките се трупаха на етажи в тъмното. Ориентираше се по слабата светлина, която проникваше през прозорците от нощния град, Града на светлините, който никога не потъваше в пълен мрак. Не искаше да включва осветлението вътре.

Бурканите с подправките бяха прохладни и заоблени на пипане. Горещият шоколад обичаше щипка ванилия, свежа ванилия от Таити. Пръчка канела от Шри Ланка. Индийско орехче от... Занзибар?

Така поне се надяваше. По нейно мнение, в живота на всеки и всичко трябваше да има по нещо от Занзибар.

Каква беше френската дума за индийско орехче? Кейд отваряше бурканите, докато търсеше, плъзгайки пръсти по разтопените краища на хартиените етикети, освобождавайки едно след друго уханията на подправките във въздуха – зърна карамфил, анасон, сакъз. И накрая малките обли като топчета индийски орехчета. Кейд извади едно и се зае да търси опипом ренде.

Кожата ѝ продължаваше да пламти. Сякаш самите подправки я възбуждаха или опасността и безумството на онова, което правеше. Или удоволствието. Кейд усещаше този мъж с всяка своя фибра. Постоянно се буташе и спъваше като човек, който се смущаваше от чуждия поглед. Взря се в сенките и не видя нищо, затова прибра косата си зад ушите и изплакна ръцете си.

Наля мляко в една тенджерка, спомняйки си как Силвен Марки бе оставил сметаната да къкри на слаб огън. Пусна вътре пръчката канела и шушулката ванилия, после настърга малко индийско орехче. Ароматите бяха божествени. Или диаболични. Всеки би прегрешил заради подобни ухания, за обещанието на вкуса и живота.

Кейд прокара ръка по копринената гладкост на студения мраморен плот, топна лъжицата в млякото и я облиза, може би прекалено бързо, защото опари леко езика си.

И погледна към амбразурата вляво, ниша, в която бяха наредени още чували и щайги и калъпи.

Там се раздвижи една сянка.

По тялото ѝ премина мълния. Кейд се закова неподвижно, сърцето ѝ биеше толкова силно, че сякаш принуждаваше цялото ѝ тяло да вибрира.

Магьосникът излезе от сенките и се насочи към неканения гост в бърлогата му.

Тръгна право към нея, с отривиста, заплашителна походка.

Сянката се промъкна през сенките, оставяйки след себе си звезден прах, следа от цялото знание, магия и мощ, заключени в него и до които ѝ отказваше достъп.