Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
Тази история с френския затвор не изглеждаше никак примамливо.
Крадецът на шоколад нанася втори удар обиколи заглавията на блоговете по целия англоезичен свят. Френският език не беше бариера за кулинарните блогъри, които добре знаеха на кои езици беше и хлябът, и маслото на техния занаят. Може ли да стана Крадец на шоколад, моля?, питаше A Taste of Elle, което беше чиста проба лакомия от нейна страна, тъй като беше ангажирана от шоколатиера Симон Касе. Друг блогър помести материал под заглавието Краденето на шоколад в десет лесни урока. Урок 1: Ако ще си слагате главата в торбата, то не се съгласявайте на нищо по-малко от Силвен Марки.
– Много странно – отбеляза Маги Сондърс, четейки през рамото на пасажера пред нея, докато пъплеше в опашката за проверка на пътниците на летище "Шарл де Гол". – Аз бях на един от неговите семинари.
– Наистина ли? – мъжът се обърна да я погледна.
– Знаете ли кое е най-странното? – побърза да добави Маги с нескрита гордост. Не ѝ се случваше всеки ден, дори всяко десетилетие, да разказва такава пикантна история. Е, историите за патилата на нейните приятелки също бяха доста пикантни, но тях ги разказваше с гузна съвест. Пък и те не бяха известни, така че никой не го беше грижа. – Нали знаете кои са семейство Кори?
Мъжът смръщи чело.
– Семейство Кори? Фамилията на шоколада?
– Същите – Маги кимна ентусиазирано. Винаги беше за предпочитане да разказваш история за известни личности, когато слушателят познаваше имената им. – Една от тях, Кейд Кори, ми плати подкуп, за да заеме моето място в обучението при този майстор на шоколада, Силвен Марки. Тя го дебнеше! Може би не трябваше да се съгласявам – добави гузно тя. За утеха попипа платинената катарама върху широкия кожен колан на кръста си.
Веждите на мъжа се качиха на темето му.
– Така ли? На каква сума възлизаше подкупът?
– Ограничих се под трийсет хиляди – помъчи се да остане в сферата на неясните категории Маги. – Така мисля. Не си купих истински бижута –добави тя в свое оправдание. – А можех!
Не беше възможно веждите на непознатия да се покатерят още по-високо, но те се опитаха. В очите му се появи опасен блясък.
– Кейд Кори ви е платила трийсет хиляди долара, за да се вмъкне в обучение по шоколатиерско изкуство, водено от най-добрия шоколатиер в Париж, представяйки се за вас?
– Нещо повече! Тя ми позволи да използвам кредитната ѝ карта за един ден. Можех да похарча много повече пари, но имах морални угризения – за които горчиво съжаляваше. Един пръстен с десет каратов диамант – нямаше да е никак зле, нали?
– Боже мой, иска ми се този човек да имаше акции, за да си купя от тях – непознатият постави лаптопа си върху капака на куфара си и се зае да пише нещо. – Да видим, кога се случи това?
Междувременно мъжът записа всички подробности, а опашката не помръдна на йота. Той извади мобилния си телефон, набра някакъв номер и заговори.
– Възможно ли е да променя датата на полета си, за да остана още два дни в Париж? Искам да кажа, официално, в знак на протест срещу безкрайното чакане на опашката на летището? Защото ми се струва, че попаднах на интересна следа.
– Тръгвате ли си? – попита Маги, разочарована. На подобна опашка никой не искаше да изгуби малкото източници на развлечение.
– Бихте ли искали да ми оставите вашето име и телефонния ви номер, за да мога да ви потърся, ако се наложи? – попита мъжът.
Маги се отдръпна назад, изпълнена с подозрения. Тя не виждаше нищо лошо в това да разкаже историята за Кейд Кори на някакъв непознат, но не искаше някакъв смахнат тип да ѝ се лепне и да ѝ досажда.
– Извинявайте, забравих да се представя – той извади визитна картичка. – Джак Адамс, "Ню Йорк Таймс". Обикновено пиша за финансовия ресор, но от години моля началството да ме преместят в кулинарния раздел.
– Това е добро начало – отбеляза със съчувствие Маги. Мъжът се засмя.
– Да, но понякога бог ти се усмихва.
– И аз си помислих същото! – възкликна учудено Маги. Това не е ли знак? Значи бог вече два пъти използва Кейд Кори. Надявам се, че тя оценява това.
В материала Краденето на шоколад в десет лесни урока имаше няколко добри съвета, заключи Кейд. С изключение на урок номер едно: Уверете се, че крадете от Силвен Марки. Самочувствието му щеше да се раздуе още повече. Дали четеше английски блогове?