Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
В банкетната зала се възцари такава тишина, че и муха да пръднеше, щеше да се чуе. Хенри гневно огледа присъстващите. Господарят ми скри лицето си в ръце; дори Уолси вдигна кърпичката си до устата си и уплашено се взря в мен.
— Музика! — вдигна ръка кралят. — И нека танците да започнат! Утре отиваме на лов! — добави той и кръвнишки се взря в мен: Големия звяр се канеше да нанесе своя удар.
Глава седма
Легнах си пиян като талпа. Отпреди това си спомням само че Бенджамин ми помогна да се кача до стаята ни, сложи ме на леглото и тревожно се взря в мен.
— Роджър — изсъска той, — какво, за Бога, те накара да кажеш онова нещо?
— Голяма работа! Казах самата истина — изломотих в отговор аз, а после скръстих ръце и потънах в дълбок пиянски сън.
Събуждането ми на другия ден не беше от най-приятните. Слънцето още не беше изгряло, когато в стаята ни нахълтаха неколцина кралски ловци, облечени в плащове с качулки и понесли факли в ръце. Бенджамин веднага скочи от леглото си, но един от любезните ни посетители притисна камата си към бузата му.
— Остани на мястото си, мастър Даунби! — предупреди го ловецът. — Скъпият ти чичо изпраща съобщение. Ако не беше ти — той посочи към мястото, където двама яки ловци ме бяха приклещили помежду си, — слугата ти вече щеше да виси от най-високата бесилка в замъка заради обидата, която нанесе на негово величество!
Да ви кажа, кучият син беше напълно прав. Публичната подигравка с рождената дата на краля си беше ни повече, ни по-малко държавна измяна. Въпреки това, колкото и невероятно да ви се струва, тъкмо шегата ми от онази вечер щеше да помогне за разплитането на кървавата загадка, която стоеше пред двама ни с Бенджамин.
Все едно, в пет часа сутринта, когато ми беше студено, треперех от страх и главата ми още се маеше от изпитото предната нощ вино, мен изобщо не ме беше грижа за това. Всъщност единствената мисъл, която владееше съзнанието ми, беше, че ще ме обесят, и аз съвсем естествено реших да се помоля за милост. И така, старият Шалот отвори уста, но в този момент ловците ме изтикаха от стаята и заключиха вратата след мен, а единият от тях дори ми удари един юмрук в зъбите. От този развой на събитията на мен ми стана ясно, че похитителите ми не са отворени за разговори, така че се отпуснах и ги оставих да ме влачат надолу по стълбите и по разни празни коридори, докато накрая не се озовахме в един от грамадните дворове на замъка. Наблизо се намираха кралските кучкарници, така че във въздуха се носеше смразяващ кръвта вой, който пробуди странни страхове в душата ми. Беше онова зловещо време между деня и нощта и единственият признак, че слънцето ще изгрее, бяха бледо червеникавите отблясъци в иначе ясното небе. И така, ловците се събраха около мен подобно на група облечени в кожа дяволи. Неколцина от тях се хилеха. Един или двама ме гледаха със съчувствие, но останалите се държаха като професионални наемници — беше им възложена задача и те имаха намерение да я изпълнят. После проклетниците смъкнаха всичките дрехи от гърба ми и това беше последният път, в който видях италианската си копринена риза, фините си фламандски панталони и скъпото си ленено бельо. (Приемете един съвет от стария Шалот. Никога не си лягайте облечени. Така, ако дойдат да ви изведат от стаята ви призори, няма да могат да ви задигнат долните дрехи!)
Та в онзи момент аз понечих да възразя, но един от ловците ме удари с кожената си ръкавица през устата. После ме напъхаха под една водна помпа, от студената вода сърцето ми се разтуптя, а умът ми запрепуска. Накрая донесоха една бъчонка с гранясала мас, намазаха ме с нея от глава до пети, нахлузиха на краката ми чифт груби сандали и метнаха върху ми някаква еленова кожа. Аз се опитах да се отскубна, но ловците ме приклещиха и завързаха глезените и китките ми. Щом най-после приключиха, те се отдръпнаха, за да огледат произведението си.
— Досега не бях виждал по-странен звяр — отбеляза един.
— Питам се колко ли време ще издържи — изкоментира друг. — Все едно, после можем да окачим главата му до главата на някой глиган!
В следващия момент шегите секнаха, тъй като някаква грамадна фигура излезе на двора и закрачи през калдъръма. Мъжът беше самият Хенри, облечен в яркозелени робинхудовски одежди и нахлупил на главата си смешна малка шапчица, закичена с бяло лебедово перо. Големия звяр се приближи към мен и се взря в очите ми.
— Заслужаваш да те обеся заради онова, което каза, мастър Шалот!
— Някои увисват на бесилото, твое величество, а други — не — отвърнах жизнерадостно аз.