Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Двайсетина секунди по-късно Удс започна да осъзнава простата истина, че дори когато не получаваш удари, боят си остава тежка работа. След още шейсет секунди той вече повече пъшкаше, отколкото удряше. Окончателно изпусна парата след нови трийсет секунди. На практика не бях понесъл никакви щети. Е, ребрата малко ме наболяваха, но нищо сериозно. За разлика от мен Джони беше свършен.
Вдигнах ръка и го побутнах. Омекналото му тяло се блъсна в колата, плъзна се надолу и опря в предната решетка. Обърна се и ме погледна през рамо. Опита се да псува, но не намери точните думи. Беше бесен, но енергията му не стигаше за нещо повече.
— Спокойно, Удс — рекох. — Поеми си дъх и опитай пак.
Джони послуша съвета ми и се облегна на калника. Аз сторих същото до близкото дърво и зачаках. Част от мен се молеше да събере сили за един добър удар, за да мога да му отвърна както подобава. Но това едва ли щеше да му помогне. Джони Удс пак щеше да си бъде предишният гадняр, който бие жени в свободното си време. Извади късмет, че не го размазах — ей така, за кеф. Тогава щетите му със сигурност щяха да бъдат по-големи от един счупен нос.
— Мислиш се за голяма работа, Кели — изръмжа той.
— Не, просто съм във форма — отвърнах аз. — А да удряш хората е трудна работа, особено ако не знаеш как да го направиш.
— Ама ти е кеф да тичаш след жена ми, нали?
— Забрави го, Удс.
— Нямам такива намерения, по дяволите!
— Но аз имам.
Отпуснах се на коляно и приближих лице към неговото. Исках да съм сигурен, че ще включи.
— Лицето на жена ти е обезобразено, Удс. При това не за пръв път. Тя е документирала всеки побой, който си й нанесъл. В момента се готви да вземе дъщеря си и да те зареже. А ти ще я пуснеш. Искаш ли да знаеш защо?
Тикнах два пръста под счупения му нос.
— Първо, защото ще те разнесе навсякъде в момента, в който се опиташ да я спреш. Една пресконференция ще й бъде достатъчна. Кметът ще те изхвърли като купчина димящи конски фъшкии, каквато си всъщност. Втората причина е още по-проста: аз не обичам страхливците. Особено онези, които бият жени. Опиташ ли се да направиш нещо — каквото и да било, аз ще те намеря. Няма значение как и кога. И ще те смажа. Няма да спра, преди да започнеш да молиш за пистолета. А след това ще ти избия зъбите с ръкохватката, ще натикам дулото в гърлото ти и ще натисна спусъка. Лицето ми ще бъде последната гледка в живота ти. Разбра ли ме?
Той не отговори. Беше забил поглед в земята и бършеше кръвта от лицето си.
— Погледни ме, Удс!
Той се подчини.
— Само ми дай повод! — изръмжах аз. — Изобщо няма да се замисля, а после ще спя спокойно. Ясно ли ти е?
Удс кимна. Веднъж, два пъти, три пъти. После спря. Първо затрепери долната му устна, после брадичката. Притисна очи с дланите си, смръкна и се разрева. Фазата на самосъжалението. Щеше да отнеме известно време, затова се изправих и огледах щетите на предното стъкло. На тротоара се появи майка с дете. Вероятно го водеше на училище. Усмихнах им се. Те само ни огледаха и ускориха крачка.
— Защо го е направила? — мрачно промърмори Удс в опит да подхрани мъката си.
— Какво е направила, Джони?
— Ти знаеш какво.
Изобщо не му пукаше от заплахите ми. Нито от обезобразеното лице на жена му. Това, което не можеше да преглътне, беше ролята на рогоносец. Мисълта, че жена му го е направила с друг мъж, при това в собствения му дом. Страхливците по правило притежават силно его. Особено онези, които бият жените и децата си. Кметският слуга не правеше изключение. По-скоро беше потвърждение на правилото.